1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Пловдив, Тотев и двете прасета

19 декември 2018

Историята с планираното в Пловдив коледно жертвоприношение на две прасета илюстрира отчайващия шпагат, в който се е разкрачила съвременна България. Тези две Българии нито могат да се срещнат, нито могат да се разберат.

https://p.dw.com/p/3AMzN
Кадър от Пловдив
Снимка: DW/D. Schwiesau

Коментар от Александър Андреев:

В европейската културна столица Пловдив по Коледа ще се проведе ритуално езическо жертвоприношение. Коледари с геги и ямурлуци ще обрамчат „разфасоването" на две прасета (повече от две общината не можела да фактурира), а после радостното народонаселение ще похапне разфасованите белтъчини с хляб, кисели краставички и лютеница.

Така прозвуча съобщението на пловдивския кмет Иван Тотев пред общинските съветници, което хиляди хора в България с недоумение изгледаха по медиите и в социалните мрежи. Днес Тотев го обяви за социален експеримент, който имал за цел да повдигне дебат за спазването на традициите в контекста на съвременното изкуство.

Александър Андреев
Александър АндреевСнимка: DW/H. Mund

Вече има две Българии

Лично аз не вярвам на г-н Тотев. Смятам, че предложението му пред общинарите е било сериозно и от сърце (така изглежда във видеото), а нощес се е наложило кризисният му пиар да измисли интелигентно извъртане на цялата история.

Така че, ако приемем, че идеята за разфасоването на прасета е съществувала реално в общинския мир и в главата на кмета, изводите са отчайващи. Един примитивен и жесток ритуал се официализира, за да бъде „нахранена тълпата", която тъй или иначе е проста (смятат авторите на идеята), а на заден план остава всичко останало: хилядолетната цивилизация в Пловдив, културната столица, възмущението на защитниците на животните, на веганите и вегетарианците, а в крайна сметка и на всички що-годе културни хора.

Но ако Иван Тотев и неговият екип действително са искали да провокират дискусията, за която говори кметът, това илюстрира отчайващия шпагат, в който се е разкрачила съвременна България. От едната страна - добре образованите, пътуващи, владеещи езици дигитални хора, които са виждали Айфеловата кула, но никога не са колили прасе. От другата - едно население, което е отчайващо претоварено от темпото и изискванията на глобализацията и търси упование и стабилност в някакви химерични корени. От едната страна - IT-общностите, ЛГБТ, Туитър, лъскавите кафенета и бутици, целият градски лайфстайл с всевъзможните гарнитури от киноа, авокадо и златен прашец. От другата страна - мутрите и хомофобията, неофашизмът, бутафорните крепости, тричането на кучета и голите хорá в ледените води по Богоявление.

Сблъсък на цивилизациите

За съжаление, тези две България нито могат да се срещнат, нито могат да се разберат. Камо ли пък в рамката на такъв постмодерен културен експеримент, за какъвто Иван Тотев представя разфасоването на прасетата. Но ако кметът на европейската културна столица 2019 действително има храбростта да проведе експеримента - ето една идея. Наближава Богоявление. Нека покани чуждестранните гости и журналистите на едно ритуално скачане за кръста във водите на Марица. С всичките му съпътстващи "украшения": калимявки, алкохол, голо хоро. И да го направи наистина, а не само като мисловен експеримент. Ето тогава със сигурност ще преживеем "сблъсък на цивилизациите". Чуждестранните гости ще повдигнат недоумяващо рамене, а после ще разказват за българската "екзотика", сравнявайки я с ритуалите по поречието на Амазонка или с ескимоските традиции.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата