Перфектният иконом

Какво става всъщност с икономите? - Нали уж бяха въплъщение на дискретност и лоялност! Папският иконом Паоло Габриеле отиде зад решетките не за друго, а защото предаде на журналист важни секретни документи от сейфа на оногова, комуто уж вярно и лоялно служеше. В Америка пък правят филм за Юджийн Алън - афроамериканец, работил като иконом в Белия дом при осем президента (от Айзенхауер до Рейгън) и издал всичките им нечисти тайни. Тази на Линдън Джонсън например, бореца за човешките права, който имал, според иконома, навика при затворени врата да използва долнопробни расистки закани.

Защо ли му е на човек изобщо да си назначава иконом, който е тъй недискретно бъбрив?! От кримките знаем и друго, а именно че убиецът винаги е икономът. Само в кримките обаче - не е известно в реалността някой прислужник наистина да е посегнал на живота на работодателя си. Всъщност почти всичко, което знаем за икономите, го знаем тъкмо от книгите, в които се разказва или за убиеца-иконом, или пък за образцовия, верен, предан, лоялен, изключително дискретен и незаменим личен прислужник.

Дискретността задължава!

Личният прислужник е чиста литературна измислица! Това важи и за по-късната му хумористична версия, която "прохожда" в книгите на сър Пелам Гренвил Удхаус. Британският писател създава цяла поредица от романи за аристократа Бъртрам Устър и невероятно изобретателния му иконом Джийвс.

Идеята, че икономът е въплъщение на дискретност, също е мит, но пък поне привлекателен. А и такъв, който се самовъзпроизвежда: в школите за подготовка на лични прислужници на обучението в дискретност се отделя централно внимание. В Butler-Valet School край Оксфорд се дават например детайлни инструкции как най-коректно да реагира икономът, ако завари своя шеф да изневерява на жена си - например като игнорира дамата до шефа, докато тя сама не благоволи да го заговори.

Луди пари за нищо

Икономът от висока класа печели днес до 150 000 паунда годишно плюс екстри, т.е. той е достатъчно добре платен, за да е готов да изпълни и най-дребната прищявка на шефа си и да му е верен до гроб. Кандидати за тъй доходоносна служба наистина не липсват. Посредническите агенции предлагат в наши дни 50 пъти повече икономи, отколкото до преди 30 години изобщо е имало във Великобритания. Английски бътлъри се търсят най-много в Русия и Китай: очевидно единствено новобогаташите в тези две посткомунистически страни могат да си позволят лукса да хвърлят луди пари за идеалния прислужник, който всъщност е само изсмислица!

АГ, Спектейтър, А. Уотс/ Редактор: Б. Рачева