Париж атакува високите доходи

Гледката към парижкия делови център Дефанс е повече от впечатляваща - стъклени колоси, които сякаш докосват небето. Там са централите на френските концерни, които играят в първа лига - Total, Société Generаle, EDF...

"Те се стремят все по-нагоре. Шефовете на EDF, Total и GDF-Suez се надпреварват кой ще построи по-висока сграда. Всички са обзети от мания за величие, казват си - аз съм голям бос, значи имам нужда от голяма кола и висока кула", обяснява Жак Мутон, член на Съвета на работниците в "Газ до Франс-Суез".

Междувременно заплатите на френските мениджъри са достигнали главозамайващи височини, уверява Мутон - неговият шеф Жерар Местрале печели 3,1 милиона евро годишно в компанията, една трета от която е държавна собственост. Това е прекалено висока заплата, възмущават се синдикатите. Дори и за човек като Местрале, успяващ да преведе фирмата през водовъртежите на кризата, това е несъразмерен доход, убедени са от Съвета на работниците в газовия концерн.

Кабинетът слага граници

Високите заплати на френските мениджъри са трън и в очите на социалистическото правителство. Кабинетът вече определи "морална" горна граница за доходите на мениджърите - не повече от 20 пъти повече от най-ниската заплата във фирмата. С декрет правителството определи и максимален доход от 450 хиляди евро годишно за шефовете на компаниите с преобладаващо държавно участие. Подготвя се въвеждането на подобни ограничения и на заплатите на ръководните кадри за всички останали френски компании - законопроектът се очаква да бъде внесен за обсъждане веднага след лятната парламентарна ваканция.

Жак Мутон приветства идеята, но е и доста скептичен: "В частните фирми заплатите се определят от надзорниците, а не от държавата. Нереално е да очакваме, че големите акционери ще орежат драстично заплатите на фирмените ръководители само защото държавата е поискала това. Ние настояваме по-скоро за закон, който да направи доходите на мениджърите прозрачни, да даде повече права на синдикатите и да въведе общи правила за компаниите, които ползват обществени средства. Тези мерки биха били реалистични".

Най-добрите струват скъпо

В най-голямата френска работодателска организация MEDEF обаче гледат на нещата по друг начин. Те са против ограничаването на заплатите на мениджърския състав и припомнят, че френските фирмени ръководители са два пъти по-зле платени от британските мениджъри. Говорителят на MEDEF Жером Дюби казва: "Хората, които могат успешно да ръководят голям концерн, са малцина. Затова тези кадри струват скъпо. И ако не сме в състояние да вървим в крак с международните стандарти, компаниите ще се окажат с ръководители на средно ниво. Печелившите концерни имат нужда от топ-мениджъри."

Затова и от MEDEF обещават да хвърлят всичките си сили, за да предотвратят приемането на такъв закон. Което не се харесва особено на синдикатите. Жак Мутон обобщава: "Не само ние сме недоволни - докато малките акционери се чудят как да оцелеят в кризата, мениджърите постоянно си вдигат заплатите".

АГ, АФП, ДР, Е. Лилов; Редактор: Б. Михайлова