Охрид - магията на "Св. Йоан Богослов"

Ако не сте били в Канео, все едно, че не сте били на Охридското езеро, ще ви каже всеки местен човек. Това е като да посетите Берлин и да не видите Бранденбургската врата или в Париж да не се качите на Айфеловата кула...

Красотата е уникална! Природа и архитектура се сливат ведно със синьото на езерото и небето. Никой не може да каже кога природата в Канео е по-красива. Сезоните се сменят, а черквата си остава същата. Както всяко камъче в града на хълма има своя собствена история, нашепната през вековете, така и черквата има своя история. История, която превръща тази сграда, надвиснала над езерето, в нещо уникално.

Кръстокуполната черква, посветена на Св. Йоан Богослов, е построена в края на 13-ти, началото на 14-ти век - под егидата и ктиторството на севастократор Бранко Младен, обявен за управител на град Охрид от сръбския цар Стефан Душан. Името на рибарското селище Канео идва от латински и в превод означава включително и "сребрист", обяснява д-р Томислав Тунтев, автор на книгата "Светият завет", която е един вид историческа енциклопедия за Охрид и охридчани.

През първата половина на 13-ти век в тази черква епирският деспот Теодор I Ангел бил коронясан за солунски цар от охридския архиепископ Димитър Хоматиян. От първоначалните стенописи са оцелели само фрагменти. В кубето е изписан Христос Вседържител, обкръжен от осем ангели. Между прозорците са изображенията на пророците. В горната част на олтара е композицията „Причастие на апостолите“, като ангелите - необичайно - са в царско облекло. Архиереите са представени във фриз от портрети до кръста, като особено се отличават стенописите на Свети Климент Охридски и вдясно от него на Свети Еразъм Охридски, а до него - Константин Кавасила. Патронът на черквата Свети Йоан Богослов е представен в цял ръст. И в олтарната апсида на черквата могат да се видят две забележителни композиции: „Пречистване на апостолите" и „Тайната вечеря".

"Ами ако я нямаше?"

Историчката Йорданка Матова разказва за непреходната значимост на тази черква и цитира своя известен британски колега сър Хърбърт Рийд, който през 1961 посетил Охрид и разгледал 30 черкви. Тогава Рийд пише: „Няма празнина във времето между византийската църковна живопис в Равена и Сицилия, от една страна, и италианския Ренесанс, от друга. Мостът е Охрид - много важен мост в европейското изкуство." Матова обяснява, че тази черква е изпълнена не само във византийски, но и в арменски архитектурен стил. И наистина, „Св. Йоан Богослов" много прилича на черквите в Армения. Според исторически проучвания, по онова време в района на Куманово са работили арменски майстори-строители, които явно са оставили своя диря в Македония.

„Открай време се възхищавам на черквата, кацнала на това прекрасно място. И все се питам: Ами ако я нямаше? Мястото би било пусто, независимо от естествената си природна привлекателност", казва клисарят Сашо Траяноски, който от пет години се грижи за черквата. Сашо разказва, че до 15-ти век черквата е била част от манастир,  разрушен от османските нашественици. Те избиват и монасите, а по-голямата част от стенописите са заличени. Все пак черквата не е превърната в джамия – османците я използват като наблюдателен пост.

Легенди и похвали

В по-нови времена, след Втората световна война, бил откраднат иконостасът. Намерили го във Франция и го върнали в черквата, но след пет години иконостасът отново изчезнал – този път безвъзвратно. Днес в черквата литургии се отслужват само шест пъти годишно. Една от тях винаги е посветена на Св. Йоан Владимир, зет на цар Самуил, съпруг на дъщеря му Косара, защото тъкмо тук са донесени неговите мощи, разказва Траяноски.

За черквата има легенди и похвали, чиято истинност не може да се провери. Според български източници, легендата твърди, че тук е бил коронясан цар Иван Асен Втори. В Македония пък разказват, че това магическо място присъства на седмо място в класацията на най-красивите гледки в света. Дали е така,  всъщност не е чак толкова важно, защото Канео тъй или инак дава вдъхновение на многобройни художници, актьори, поети и фотографи.