Отровеното либийско наследство

Той се представяше за приятел на французите, приемаше едни или други държавни лидери и през последните години от властта си сякаш бе станал по-милостив. Кадафи обаче нямаше приятели и съюзници. Той беше непредвидим, подкрепяше различни терористични групировки, веднъж беше за арабско, друг път за африканско единство и в крайна сметка се нахвърли брутално срещу своя народ. През пролетта на 2011 г., когато бе взето решение за военна намеса на НАТО срещу режима на либийския диктатор, в Съвета за сигурност на ООН нямаше нито един глас против. Тази намеса сложи край на ерата Кадафи - само че отрицателните последици от насилствения му режим все още се усещат.

Цели 40 години Кадафи определяше политиката на Либия. Цялата власт бе в неговите ръце. Политическите партии бяха забранени, опозицията биваше смазвана. Воден от страха от евентуални силни противници, той систематично занемари инфраструктурата на страната.

Как се изгражда нова държава

След края на неговата власт либийците трябваше да изградят съвършено нови политически структури и институции. "Огромно предизвикателство е да се преустроят цялото държавно управление, силите за сигурност и армията", казва Гюнтер Майер, професор по икономическа география и шеф на Центъра за изследвания на арабския свят.

Преустройството на страната доведе през изтеклите месеци до разгорещени дебати, защото различните групи от населението преследват различни интереси. Това си има своите исторически причини: Преди преврата от 1969-та, когато Кадафи идва на власт, трите региона - Киренайка, Фезан и Триполитания - имат различна идентичност. При първия владетел на Либия, крал Идрис, страната има федерална конституция - до 1963-та. По-рано пък пък трите региона са италиански колонии, а преди това никога не са били едно цяло. 

И днес за много либийци обвързаността със собствения им град и собствения им клан е по-важна от единната държава. Не на последно място, защото те имат лош опит с централизираната власт. Все пак Кадафи контролираше и нефтената индустрия, а с това - и цялата икономика на страната. От приходите от добива на нефт по време на неговата власт печелеха главно столицата Триполи и регионът на родния му град Сирт, докато регионът на Киренайка и метрополията Бенгази бяха крайно пренебрегнати.

Хаос по либийски

Междувременно тъкмо в богатия на нефтени находища регион Киренайка се е формирало силно движение за автономия. Централното правителство пък все още не разполага с действено военно ръководство и разчита само на регионални милиции, базиращи се на кланови и локални групировки. Тези милиции воюват една срещу друга и това създава сериозен проблем за сигурността на страната. Същевременно бивши цитадели на Кадафи като Сирт все още се дистанцират от нова Либия. "Националният съвет, чиято задача е да сформира правителство, досега не успя да наложи спокойствие в страната. Въоръжени милиции и престъпни банди използват създалия се вакуум във властта и налагат своите искания", казват от "Хюман райтс уоч".

Радикални ислямисти също се опитват да се възползват от несигурното положение в страната. След разрушаването на ислямски светини от салафисти обаче радикалните ислямисти вече не се ползват с особена популярност. А и с омразата си към Запада те не успяват да спечелят нови привърженици.         

Автор: А. Алмелинг, Б. Рачева/Редактор: М. Илчева