Отритнатите живеят между нас

Седмичникът "Ди цайт" помества в последния си брой следната аналитична публикация на Карл-Маркус Гаус, писател и журналист, който е обикалял много градове в Източна Европа и отблизо познава ромските гета и живота в тях:

Че ромите са се настанили в техните спретнати градове, не се харесва на мнозина европейци. Пред своите общини те настояват за забрани на просията, от правителствата си искат ромите да бъдат лишени от правото на свободно придвижване, което е иначе от тъй важно значение за икономическото развитие на Европейския съюз. Ако се отмени това право за определена етническа група, това би било акт, който би върнал Европейския съюз десетилетия назад и би отворил врата на популистите да правят политика, съобразена не с европейските закони, а единствено с вкуса на определени слоеве от населението.

Ромски резерват в Европа?

Това, което пречи на много европейци - присъствието на роми в техните градове - за ромите е единственият шанс най-после отново да бъдат наистина забелязани, да имат свое място в обществото. Засега само отделни десни екстремисти заплашват с разправа и геноцид над ромите.

Значителен обаче е броят на онези, които желаят Европейският съюз да създаде за ромите един вид резерват, някъде в Румъния или в България, резерват, където те да са снабдени наистина с най-необходимито, но да си останат насаме, далеч от спретнатите европейски градове.

Позорни политически мерки като тези на френското правителство де факто потвърждават налудничавата представа на страхуващи се за имота и спокойствието си хора, че ромите трябва да бъдат депортирани там, където вече няма да ги безпокоят със своята мизерия. Звезден миг за Европейския парламент беше, когато наскоро той разкритикува френското правителство за експулсирането на ромите.

Нужна е мобилизация и от двете страни

12 милиона роми живеят на територията на Европейския съюз, който отпусна през последните години милиарди евро за тяхната интеграция, за подобряване на положението им. Това не е малко. И все пак, като изключим времето на националсоциализма, положението на ромите никога не е било толкова лошо, колкото е сега.

Нужна е огромна мобилизация не само на европейските помагачи, но и на самите роми, за да се сложи край на ромската мизерия, на този европейски скандал. Необходими са не просто помощни проекти, а и еманципаторски начинания, за да бъдат спечелени ромите, за да им се помогне да осъзнаят, че става дума за тях и техния живот. Да бъдат изтръгнати те от летаргията си, не е никак лесна задача. Но за изпълнението на тази задача си струват усилията на всички, включително на самите роми, които са граждани на Европейския съюз.