Олимпиадата и цензурата в Китай

Вярно е, че във всяка страна по света има интернет страници, които са блокирани. Зависи обаче какво е съдържанието им. В Германия например е отрязан достъпът до дяснорадикални източници в интернет, тъй като те подбуждат към престъпления и разпространяват дяснорадикални идеи, които са наказуеми по закон. В Китай от друга страна чуждестранните журналисти нямат пълноценен достъп до интернет, тъй като в тази държава медиите по принцип са под партиен контрол. Защо им е на чуждестранните гости да четат онова, до което местното население и без това няма достъп?

Последователност в действията

От своя гледна точка китайското ръководство действа съвсем последователно и логично. Премахването на медийната цензура или вдигането на забраната за демонстрации по време на Олимпийските игри щеше да бъде огромна изненада и прецедент - включително и по отношение на собственото население. Защото представената веднъж свобода, после трудно може да бъде отнета.

Докато китайските комунисти демонстрират твърдост, Западът реагира нерешително. Не само олимпийските функционери, но политици, а и журналисти протестираха крайно меко и сдържано на наложената цензура. Явно поради зле разбран прагматизъм и нежелание да се дразни новата световна икономическа сила.

Това е игра с огъня

при която Западът много лесно може да изгуби душата си. Защото без свободен духовен обмен, нашият свободен икономически ред също не струва много. Силата на нашето гражданско общество се базира именно върху толерантността и уважението към инакомислието.

Китай покани целия свят на Олимпийските игри. Но вратите към световен обмен на мнения и мисли остават затворени. Да се прости на китайските комунисти цензурата, която налагат на своя народ и на своите гости, е абсолютно погрешно разбрана учтивост. По този начин Западът подкопава собствените си позиции, а Пекин ще получи потвърждение на позицията си, че по отношение не човешките права никой не може да го поучава.