ОЛАФ и „Татовото време”
14 ноември 2008
Върху тези патетични събития се спира Георги Папакочев.
Преди по-малко от две десетилетия в страната на „развития социализъм” България, периодично се случваха някои странни за населението неща. Като, например, напрегнатата суетня месеци преди посещение на висш партиен и държавен съветски ръководител неизменно водеше до старателна „уборка” на града - домакин откъм боклуци и неприятни гледки /грозни фасади, пране по балконите и тям подобни/, до оправяне на градинките, асфалтиране и павиране на улици, строеж на мостове и на други импозантни инфраструктурни съоръжения. Целта беше да се създаде мимолетното впечатление за напредъка на страната по пътя към комунизма. Днес
рутинните навици от тоталитарното време
като че се сработват отново. В очакване идната седмица на шефа на европейската служба за борба с измамите ОЛАФ Франц-Херман Брюнер и в резултат на несекващия барабанен огън от критики около безуспешните опити за борба срещу корупцията и организираната престъпност, партийното и държавно ръководство на управляващите реши да демонстрира активност. Ковачки, олигархът, един от 100-те най-богати източноевропейци, е шумно обвинен за тежки финансови престъпления, за които, междувременно, е сигнализирано още преди 2 години.
Друмев, „лицето на злото” в Държавния фонд „Земеделие”, е въдворен с обвинение за злоупотреби по програма САПАРД. Антимафиоти претърсват офиси, специални части щракват белезници, службите разпитват неуморно, а гаранцията за условната свобода на задържаните вече възлиза на стотици хиляди евро! Каква по-окуражителна гледка за претръпналите от хитрините на сегашното българско управление чиновници от Брюксел, които до втръсване продължават да повтарят „искаме конкретни действия, резултати, осъдителни присъди”? Сега, когато
номерът с омайните обещания
и планинските „ски” паузи вече не работи, се преминава към старите средства от „Татовото време” – показна активност и медийна шумотевица докато инспекцията свърши, а после...
После – продължава същото. Същото онова, за което пише в представената в сряда в София своя книга „Новите български демони” германският публицист Юрген Рот – "хаотичното господство на една плетеница от политически, икономически и престъпни кръгове, със секретните служби зад гърба им, които дори не се срамуват от своето минало и от начина, по който работят".