Обречена на успех
16 декември 2009През последните няколко столетия човечеството произведе толкова много парникови емисии, че промяната на климата изглежда необратима. И все пак човечеството има още малко време, ако иска да предотврати по-тежки последствия. А това е така, защото все още концентрацията на въглероден двуокис в атмосферата не е достигнала критични стойности. Шефът на междуправителствената комисия по въпросите на климатичните промени Радженда Пашаури казва:
Налагат се спешни мерки
"Ако бъде прието глобалното затопляне да се ограничи до 2, максимум 2.4 градуса, това означава, че през 2015 година трябва да бъде достигнат пикът на емисиите в атмосферата. До тогава имаме 6 години време. Ще има и такива, които няма да приемат 2 градуса затопляне на глобалната атмосфера, защото това води след себе си до покачване на морското равнище между 0.4 и 1.4 метра. А това би погребало редица малки островни държави, но и такива като Бангладеш например."
Проблемът тук се състои в следното: Ако вредните емисии в атмосферата започнат да спадат след 2015 година, то пикът им ще бъде достигнат през 2021 година, което ще означава, че за да бъде предотвратена катастрофата ще трябва да се намаляват емисиите с по 9 процента годишно. Такава драстична редукция би била невъзможна както от икономическа, така и от технологична гледна точка. Но ако човечеството продължи да бълва по същия начин вредни емисии, това ще предизвика истинска екологична катастрофа, както посочва Пашаури:
Какво можем да очакваме?
"Последиците могат да бъдет необичайни промени във времето, горещи вълни и унищожителни валежи. Ще има силни тропични циклони, ще намаляват водните запаси, което ще има тежки последици за полу-сухите климатични зони като Средиземноморието, американския Запад, Южна Африка и североизточна Бразилия. Не е изключено и да се стигне до пълно разтопяване на гренландската ледена шапка, което ще повиши океанското равнище със 7 метра."
Макар и да няма 100-процентова сигурност, че всичко това наистина ще се случи, еколозите са единодушни, че вероятността за това е много висока. Накратко - на конференцията в Копенхаген трябва да бъде обявен краят на една икономика, която залага на минералните ресурси като петрол, въглища или природен газ. Тази вид икономика постепенно трябва да отстъпи място на една щадяща климата индустрия, разчитаща на възобновяемите енергийни източници, която не допуска разхищение на енергия и щади горския фонд.