"Носи всичко, за което го помоля": пощальонът от тайгата

Качуг в Сибир, на близо 4000 километра от Москва, е място, на което цивилизацията свършва. Няма нито електричество, нито покритие за мобилните телефони. Оттам Андриан Хромов носи по веднъж месечно пощата, пенсиите и други необходими неща до още по-отдалечените села в руската тайга - там, където хората са оставени само на себе си.

Хромов обаче е разтревожен от времето: "Промените в климата на Сибир са осезаеми. Прекалено топло е за сезона. Цяла седмица температурата бе само минус 22 градуса. Някои рибари отпътуваха по заледените реки, а сега не могат да се върнат, защото ледовете са се стопили от топлината", обяснява той.

"Носи всичко, за което го помоля"

От Качуг пощальонът пътува със стария си съветски джип до Тирка, първата му цел в 300-километровия маршрут. Малкото жители на това населено място се препитават с лов и риболов. Пътят отнема 18 часа,  блокиран е от паднали дънери. За да стигне до Тирка, Хромов трябва да изсича просеки в гората.

Той носи пощата и пенсиите и в съседното село Чинонга. И е единствената връзка с външния свят за Надя Карнакова. "Андриан ми носи лекарства и всичко, за което го помоля. Никога не ми отказва. Нашият пощальон е чудесен."

Пенсията на Карнакова е около 50 евро месечно. Тя рядко може да си позволи да сложи месо в традиционните вареники - почти винаги ги пълни с картофи. "Имам и месо, което ми донесе един ловец, но го пазя за Нова година", казва жената.

И съседната къща е бедна. Но това не е най-големият проблем, смята Нина Скорнякова: "Най-лошото е, че в селото няма лекар, няма медицинско обслужване. Ако някой се разболее тежко, викаме лекар, който пристига с хеликоптер. Или пък ни казват: Докарайте пациента! Но как да транспортираме тежко болен човек? Наскоро един съсед получи удар. Нямаше как да го превозим с кон. След няколко дни състоянието му се подобри, но ръката и кракът му останаха увредени."

Под ударите на климатичните промени

Животът в тайгата е суров, а промените в климата и вандалското отношение към природата съсипват основните източници на препитание.

"Това е последното място в региона, където все още всичко е естествено", казва ловецът Фьодор Сафонов. "Нашата река е последната, в която още има риба. Всичко изчезва, горите се изсичат за дървен материал, реките вече не са така пълноводни и рибата измира."

По обратния път към Тирка ясно се виждат последиците от климатичните промени: през лятото има горски пожари - в продължение на километри се пътува през напълно обгоряла местност.

Независимо от всички проблеми в Тирка, Андриан Хромов се чувства добре. Той иска да остане на това място, където е роден, и след като се пенсионира. "Това е причината още да работя - не ми е до няколкото рубли заплата, които получавам, а до усещането, че съм необходим. Хубаво е да знаеш, че си нужен, да виждаш радостта в очите на хората, когато им носиш пенсиите. Тогава забравям всички несгоди, защото знам, че съм извършил едно добро дело", казва той.

Вижте и това видео на ДВ: