Новият комунизъм - лек и секси като рок-парче

20 години след края на експеримента, наречен „комунистически строй”, и точно 21 месеца след избухването на световната финансова криза, която за малко да доведе до колапс на капиталистическото статукво, изглeжда сякаш се заражда една нова потребност: става дума не толкова за нова лява политика, колкото за нова лява теория. Колкото по-притискащи стават практическите проблеми, толкова по-уморена е сякаш демокрацията ни, а колкото по-неконтролируеми са банките, толкова по-абстрактно звучи търсенето на истината. За сметка на това пък сякаш философията става по-интересна.

Винаги срещу течението

Тя няма това влияние върху масите и обществото като цяло, както бе в края на 1960-те години, пише Карл Хайнц Борер в актуалния брой на сп. "Меркур". Въпреки това обаче мисленето през последните десетилетия се промени, философията в голяма степен се превърна в културна критика - по-есеистична, анекдотична и литературна, по примера на големите французи като Дельоз, Фуко или Барт, но също така и по примера на съвременния философ Петер Слотердайк.

Въпросната нова лява теория следва да бъде винаги секси, забавна, провокативна и лесна за цитиране; да се възприема леко като някое рок-парче. Всичко това го има у Славой Жижек. Можем дори да кажем, че той сякаш изобрети наново тази професия, но също така и че деградира ценното в нея.

Около 200 доклади и публични лекции изнася той годишно. Наскоро в Буенос Айрес дойдоха да го чуят повече от 2000 души. Той говори по-бързо, отколкото мисли. Издал е над 50 книги, преведени на повече от 20 езика, като последната обхваща студия от 400 страници и е посветена на упадъка на либералната демокрация. Има фен-клуб на името на Жижек, тениски с негово име, дори международно списание.

Репертоарът му е смесица от теориите на Лакан и философията на Хегел, от филмовия анализ, от критиката на демокрацията, капитализма и идеологията, както и от един понякога стигащ до авторитарност марксизъм. Той обяснява онтологическата същност на германци, французи и американци на базата на техните тоалетни помещения и на отношението им към собствените им екскременти.

"Всички ме мислят за идиот"

На колегите, които цени, нерядко обяснява, че могат да се чувстват големи късметлии, защото ако той би бил на власт, всички те до един биха отишли в някой гулаг. За Петер Слотердайк той казва: „Знаете ли, аз наистина харесвам Петер, но мястото му е в някой гулаг - може би не сред обикновените работници, бих го оставил да работи в кухнята на лагера.” Или друг негов цитат: „Най-добрите, най-впечатляващите филми за Холокоста са комедии.”

Жижек обича да твърди тъкмо обратното на общоприетото. С помощта на психоаналитичната си подготовка се опитва да докаже, че либералната политическа система само манипулира обикновения гражданин. Неговите противници го обвиняват, че иска да замени либералната система с авторитарна марксистка, дори сталинистка власт. Призивите му са особено опасни, тъй като ги облича в дрехите на поп-културата, а попът достига бързо и безболезнено до масите. „Всички ме мислят за идиот. За носталгичен ленинист. Всъщност съм скромен и песимистично настроен”, казва Славой Жижек за себе си.