"Ние просто казваме кой кой е в България"

Валери Жаблянов, член на ИБ на БСП, обвини тези дни Комисията по досиетата, че публикувала някакви „хартийки“ с имена на разузнавачи и поради това България останала без агентура за борба срещу тероризма. Малко преди това военният разузнавач о.р. генерал Стефан Стефанов заяви в интервю за печата, че „немалка част от офицерите под прикритие, подготвени за решаването на задачи по борбата срещу тероризма, бяха принудени да се уволнят в резултат от „прецизната“ и „високоотговорна дейност“ на т.нар. Комисия по досиетата". Дали обаче битката срещу тероризма действително зависи от някогашната агентура на ДС? И наистина ли Комисията по досиетата носи вина за ограничената дейност на българския шпионаж в чужбина?

"Тези служби трябваше да продължат да работят"

Юлий Георгиев, дългогодишен офицер от българското контраразузнаване и бивш директор на НСС, посочва, че специалните служби и днес са силно зависими от функциониращи информационни мрежи. Той окачествява осветяването на секретните сътрудници в разузнаването и контраразузнаването като голям провал на българския политически елит. „Независимо, че се търсеше справедливост, че беше важно да се надникне в историята на специалните служби преди 1989 година, всичко трябваше да се извърши много по-внимателно, като се държи ясна сметка за държавния интерес. А той е, че тези служби трябваше да продължат да работят, защото не могат да бъдат изградени наново от нищото", казва бившият контраразузнавач. И отчита щетите от тези действия - разбити и редуцирани разузнавателни мрежи в чужбина, риск за живота на много от чуждестранните агенти и техните семейства, реални репресии срещу тях. „От наша гледна точка тези информатори са работили за „правото дело“, но от гледна точка на техните държави те са били предатели. И ние изложихме на риск тези т.нар. „предатели“”, посочва Юлий Георгиев.

Екатерина Бончева от Комисията по досиетата застъпва различно мнение. По нейните думи, тезата за съсипаните разузнавателни мрежи в чужбина чрез разкриване на техните агенти не е нова - тя се лансира още от началото на активната дейност на Комисията по досиетата. „Две са целите на подобни твърдения. Едната е да се поддържа героичният образ на тоталитарните тайни служби, а другата, която смятам за още по-опасна, е да бъдат дискредитирани съвременните специални служби. И тъкмо това застрашава националната сигурност, а не документите, които Комисията огласява", казва Екатерина Бончева в интервю за Дойче Веле.

"Колкото пръстите на едната ми ръка"

„От десет години вече чета тези документи и до момента случаите на хора от системата, които действително са работили за националната сигурност, са колкото пръстите на едната ми ръка, ако не и по-малко. Някои от тези документи идват с т.нар. "мотивирани предложения“, за които Комисията следва да реши дали да огласи или не - тоест, дали да бъдат показани публично или да отидат в определен архив. Винаги съм смятала, че те трябва да бъдат публикувани. Останалото е въпрос на непознаване на закона и на документите, както и на желанието старата система за сетен път да продължи да действа, макар и на външен терен", казва изследователката. На въпроса дали хората от външното разузнаване и контраразузнаването все пак не са били по-специални в системата на ДС, Екатерина Бончева отговаря със свой въпрос: „Ако тези хора наистина са били толкова „специални“ и задачата им през 45-те години, през които ДС е била дъщерна фирма на КГБ, действително е била да работят за националния интерес, защо въпросните агенти още в началото на прехода не посочиха в биографиите си, че са били кадри на службите, че са работили за националната сигурност, че дават съгласие имената им да бъдат огласени, за разлика от документите, свързани с особено важните им задачи, които не следва да стават публични? Всички тези хора, които изведнъж се озоваха на високи позиции в държавата, мишкуваха и мишкуват до днес. Комисията, следвайки стриктно закона, просто обявява кой кой е в държавата", посочва Бончева. И разказва как преди време на конференция във Виена попитала колегите си от сродни служби дали при тях важи по-специален режим за документите на т.нар. “военно разузнаване“ от миналото. „Въпросът ми предизвика само иронични усмивки“, свидетелства изследователката.

"Проблемът не е само наш"

Въпреки всичко обаче проблемът с идентифицирането на терористите, не само в България, си остава сложен. Според Юлий Георгиев, службите едва сега започват да се учат как да разпознават лицата с терористични намерения. „Представям си ситуацията в Германия с огромния брой  мигранти и се опитвам да се поставя на мястото на нашите колеги там. Мога да разбера пред какви невероятни трудности са изправени те", казва бившият шеф на НСС. И конкретизира: „Те трябва да се справят с  наблюдението, с т.нар. агентурно проникване, със селекцията на подходящи информатори, с привличането на секретни сътрудници от тази огромна мигрантска маса. Това е невероятно сложен процес, а ние в България имахме „предмостия“, създадени в тези рискови държави. Днес те са нарушени и нашата ефективност намаля", казва Георгиев. Експертът е убеден, че само с технически средства, без човешко участие, успехът в битката срещу тероризма е невъзможен. Според него е нужна агентура, която да следи настроенията сред религиозните общности, да посещава техните молитвени домове, да бъде навсякъде с тях, да им „диша във врата". „Проблемът не е само наш, български. Европейските служби за сигурност също са снижили своята активност по вербуване на секретни сътрудници в тези общности. А по принцип тази дейност отнема години. Както виждаме обаче, времето не чака. Положението е драматично, защото се губят навици, умения и способности на агентите. Уви, такава е тенденцията, а проблемът се дължи и на осветяването на агентурния апарат“, предупреждава Юлий Георгиев.

"Това е подигравка"

Екатерина Бончева от Комисията по досиетата не приема подобна теза. Тя твърди, че голям брой от т.нар. „разузнавачи“, особено тези, работили във външното разузнаване, пребивават спокойно в чужбина и днес. Според Бончева, благодарение на предишните си контакти тези хора са успели да си изградят собствен бизнес, а пенсионираните им колеги получават в България изключително  високи пенсии. „Това е подигравка с хората, станали жертва на репресиите от страна на тяхното някогашно ведомство, наречено ДС“, заключава Екатерина Бончева от Комисията по досиетата.