Нигерийци в Москва: "Обещаха ни футболна кариера в Русия"

Двамата нигерийски братя не искат да се споменават имената им – срам ги е, че са се хванали в капана на измамници. Трафиканти на хора в нигерийския град Лагос им обещали, че ще станат професионални футболисти в Русия и ще печелят огромни суми. Ако това все пак се окажело невъзможно, не представлявало проблем да си намерят и друга добре платена работа. Двамата младежи си мечтаели за кариера във футбола, по-малкият брат се състезавал в няколко аматьорски клуба.

Братята успели да влязат в Русия с помощта на идентификационните паспорти, издаваните от властите специално за феновете на Световното първенство по футбол, които заместват иначе задължителната виза за чужденците.

Фалшиви обещания

Но още на московското летище двамата братя осъзнали, че нещата не са такива, каквито им били обещани. „От телефонния номер, на който трябваше да се обадим, не  отговаряше никой", казва единият от нигерийците. Двамата  прекарали три дни в хотел, след което парите им свършили. Те се обърнали за помощ към нигерийското посолство, но оттам ги отпратили с празни ръце.

„После отидохме в една джамия. Там нямаше как да пренощуваме, но имамът поне ни даде нещо за ядене", казва единият брат. Наложило им се да нощуват из московските паркове, но там на бърза ръка им обрали вещите, с които разполагали. Братята отново се обърнали за помощ към посолството. Този път един от служителите им дал телефонния номер на „Алтернатива" – руска неправителствена организация, която оказва помощ на жертвите на трафик на хора и принудителна работа. Оттам действително им помогнали – нигерийците били настанени в един хотел с двайсетина легла в покрайнините на Москва. Хотелчето се държи ог Мурат Харзиев и Даниел Тагиев, които били готови да приемат двамата изпаднали в беда и то безплатно, както подобава на добри мюсюлмани.

"Знам как се чувства човек, когато е нежелан на чуждо място и не разполага с пари", казва Харзиев. Той е от региона на Северен Кавказ, преживял е войните в Чечения през 1990-те години, виждал е много страдащи и прокудени хора. Междувременно има свой бизнес в Москва. Заедно с Даниел Тагиев от Самарканд помага на изпаднали в беда единоверци.

Без виза, без разрешително за работа, без пари

През втората половина на юли двамата нигерийски братя ще трябва да се върнат в родината си, защото тогава изтича валидността на временните им разрешителни за престой. Дотогава могат да останат в малкия хотел край Москва.

Други нигерийци нямат същия късмет. Четирима други техни сънародници също търсят помощ от „Алтернатива" в центъра на Москва. И на тях търговците на хора в Лагос им обещали, че ще могат да станат професионални футболисти или да работят в Русия. И тези лековерни жертви не разполагат с виза, а само с временно разрешително за периода, в който тече Световното първенство. Те не знаят и дума руски и са благодарни, че неправителствената организация им плаща един евтин хотел в Москва. Засега поне. 

Подкрепа от дарения и доброволни помощници

"Не сме в състояние да помогнем на всички", казва Юлия Силуянова. 32-годишната жена ръководи бюрото на „Алтернатива" в Москва. От началото на Световното първенство по футбол ежедневно пристигали нигерийци с молба за помощ, каквато собственото им посолство неизменно отказвало. Юлия смята, че само малка част от изпадналите в беда хора действително получават помощ. „Мнозина от тях още не са загубили надеждата, че ще могат да станат футболисти или да си намерят добре платена работа в Русия, само че тези африканци изобщо нямат право да работят в страната", казва тя и добавя: „Ако изобщо успеят да изкарат някакви пари, то е само по криминален начин – като наркодилъри".

Проблемът им се усложнява допълнително от това, че много от нигерийците не разполагат с валиден самолетен билет за връщане. Дори и да искат да се върнат, няма да могат, защото нямат пари. Временните разрешителни за престой в Русия, издадени на посетители на Световното първенство, са валидни до 23 юли. Дотогава руските власти няма да ги закачат. След това обаче чужденците ще трябва да напуснат страната. А как – и сами не знаят.