Непрогледни сплъстявания

В нормалните държави обикновено се знае, че когато задържат някого или обискират негови фирми, има сериозни улики за злоупотреби, измами и престъпления. Там също така е ясно, че подобни хора по-късно получават присъда или най-малкото осъждане от страна на обществото, което понякога дори е още по-сериозно.

В прегръдката на престъпността

В България досега просто не е имало случай, едър престъпник или мафиот да е бил ефективно осъден, затова обществото трудно вярва, че подобно нещо изобщо може да се случи. Показателно е, как се говори за това, че Ковачки не е могъл да се "договори" или "да се откупи". Такива очаквания явно има в България. За съжаление.

Обяснимо е в крайна сметка: в България политика и бизнес - включително и нелегален - са така здраво прегърнати, че трудно могат да бъдат осветлени, а камо ли пък разделени. Показателно е и колко много догадки витаят около акцията срещу Ковачки - твърде логично впрочем за един бизнес, оплетен в непрогледни мрежи. Ако наистина вземе да се окаже, че е имало и политически мотиви за станалото, съвсем ще заприличаме на руска губерния. Стигна се дотам, че обществото вече не вярва, проучванията на "знакови фигури" от сорта на Ковачки да са били водени само от намерението за разкриване на злоупотреби, а всички търсят някаква съвсем различна игра, акъв задкулисен сценарий с политически подтекст и лошото е, че и тези догадки могат да се окажат верни.

Нито риба, нито рак

Крайно време е, правоприлагащите органи да се вгледат и в други важни и недотам прозрачни фигури от ранга на Ковачки, за да докажат, че правилата на демокрацията и правовия ред в България важат за всички.

Фатално ще е обаче, ако работата пак излезе "нито риба, нито рак" - и влезе в печалната хроника на показните акции и правните недоразумения. Подобни неща увеличават отвращението на българина от политическите нрави в страната, но и го учат, че демокрацията е само за "обикновените хора", а не за онези, там горе.