Най-могъщият и най-могъщата?
Нека веднага да поясним: Не, руският президент Владимир Путин не е най-влиятелният човек в света. Страната му се намира в тежка икономическа криза с галопираща инфлация. Средната продължителност на живота на руснаците е ниска, задава се демографска криза. Прехвалената армия на страната е едва на четвърто място в света по численост, а нейният оръжеен арсенал не може да се мери с високотехнологичното военно оборудване на САЩ. Все индикации за това, че влиянието на Путин в световен мащаб всъщност би трябвало да спада.
Случва се обаче точно обратното: за трети пореден път руският президент оглавява класацията на „Форбс” за най-влиятелните хора в света. Защо е така? Защото съумява ефективно да използва ограничената власт, с която разполага - например в Украйна или пък в Сирия. А и защото умее майсторски да демонстрира пред света силата си - своята и тази на Русия. Всъщност на Путин би трябвало да бъде присъден друг приз - за най-ловък и хитър държавник в света.
Мястото на Германия на международната сцена
А Ангела Меркел? По отношение на реалната власт, германската канцлерка изобщо не може да се мери с американския президент. Затова пък Меркел много умело прилага на международна сцена властта, с която разполага: например по отношение на Гърция и Украйна, а сега и по въпроса за бежанците. С това тя си спечели международно признание, което обяснява второто й място в класацията. В нея Меркел се нарежда непосредствено след Путин и за първи път излиза дори пред Обама.
Без никакво съмнение американският президент си остава най-могъщият човек в света. Той успешно преведе най-голямата в света икономика през най-тежката криза от 1929 година насам. Той се борù като лъв за своята здравна реформа, за да могат милиони американци да се сдобият със здравни осигуровки. Освен това Обама успя да постигне историческа ядрена сделка с Иран - въпреки силната съпротива у дома и в света.
Ядреното споразумение с Техеран е може би най-добрият пример за възможностите на САЩ да влияят на глобалната политика - когато преследват ясна цел. За съжаление по много от кризисните въпроси в света на Обама му липсваше такава целенасоченост или желание за действие - например в Сирия или в борбата срещу ислямския екстремизъм. И когато той все пак решаваше да предприеме нещо, действията му бяха по-скоро колебливи. От лидера на свободния свят се очаква обаче много повече!
САЩ може и да не са вече онази световна сила, която е в състояние може сама да решава глобалните въпроси. Но ясните думи и дела от страна на Вашингтон са повече от задължителни за справянето с толкова много предизвикателства в света. Бездействието на Обама в Сирия създаде един вакуум, от който моментално се възползва Путин. Това вече навреди на Вашингтон - не само, защото се отрази отрицателно на имиджа на САЩ в Русия и Китай, но и защото подкопа доверието към американците сред собствените им съюзниците.
Ядрената сделка с Иран доказа, че Обама може твърде умело да се възползва от властта си при решаването на сложни световно-политически проблеми. Точно това той трябва да направи сега и по отношение на Сирия.