Най-известният затворник в Израел Мордохай Вануну почти е излежал 18-годишната си присъда за ядрен шпионаж

Преди Мордохай Вануну да се "прослави" до такава степен, съдбата му е съвсем сходна с тази на повечето марокански или ориенталски емигранти. През онези години те живеят в условията на значителна обществена и социална изолация, шансовете за напредък или кариера са ограничени. Подобно на всички останали израелски младежи Вануну отбива военната си служба и започва да следва физика, по-късно се прехвърля в специалността философия. Започва работа в Димона - един от не особено привлекателните развиващи се райони на Израел. За разлика от другите евреи от Ориента, обаче, Вануну не става дребен търговец или служител, а техник в първия израелски Център за ядрени изследвания - фирма, която от създаването си е обвита в тайнственост.
И макар в различни публикации Вануну да е наричан "атомен физик", всъщност той е обикновен, незначителен техник, който изобщо не се набива на очи, докато обикаля из залите на центъра и в един момент започва да прави фотографии. Собствените му възгледи, както и избухналата току-що война в Ливан с всичките си жестокости насочват Вануну все по-плътно към лагера на левите, критично настроените към правителството хора. Без да афишира в службата си паралелната си дейност, Вануну се противопоставя на войната в Ливан, започва да симпатизира на палестинците и изпада във все по-дълбоки съмнения по отношение на изследванията, извършвани в Димона.
През 1985-та година той напуска Израел и подхваща - отново подобно на много израелски младежи след отбиването на военната служба - голямо задгранично пътешествие. Не е известно дали той още тогава е бил взел решението да напусне Израел завинаги, но в куфара му са филмите с кадрите от Димона. В Австралия Вануну приема християнството и разказва на някои от новите си приятели за снимките. Лондонският вестник "Сънди Таймс" проявява интерес към историята и изпраща свой репортер в Австралия, за да проучи на място достоверността на разказаното от Вануну. Снимките се оценяват като достатъчно доказателство и Вануну е поканен при пълна секретност в Лондон, където именно се подготвя голямото разкритие за ядрените арсенали на Израел.
Най-късно в този момент израелските тайни служби вече трябва да са получили достатъчно информация за ситуацията. И не се оказва особено трудно Вануну да бъде открит в Лондон. Още преди историята да бъде публикувана на 5 октомври 1986-та година, Вануну изчезва. Загадката около неговото местопребиваване де разкрива едва след един месец, когато в Израел запова съдебен процес срещу така наречения ядрен шпионин Вануну. Процесът не е открит за обществеността, и за него и до днес нищо не е известно. На Вануну все пак му се отдава най-малкото да информира обществеността как е пристигнал в Израел - със знаци от прозореца на полицейската кола той съобщава, че е докаран в Израел през Рим.
Защо Рим? Защото там го примамва атрактивната блондинка Синди, с която той се запознава в Лондон и й се доверява.
Синди му предлага да дойде с нея в Рим - заради собствената му сигурност. И го убеждава, че ако никой - включително Сънди Таймс - не знае къде се намира той, така ще е най-добре защитен от израелските тайни служби. Вануну се съгласява и така сам подписва присъдата си. Защото Синди е всъщност агентка на израелските тайни служби и още с пристигането на Вануну в Рим, той е заловен и тайно е прехвърлен в Израел.
Останалото е история, а какво ще донесе бъдещето - засега не е ясно. Ако Вануну бъде освободен, може да се окаже след това, че няма право да напуска Израел - макар той отдавна да е осиновен от едно американско семейство и да е низвергнат в Израел както от обществото, така и от собствената си фамилия. По принцип причини за налагането на забрана за напускане на страната няма - това, което Вануну е знаел навремето, е публикувано. Оттогава са минали 18 години и много неща са се променили - освен факта, добил публичност благодарение на Вануну - че Израел е ядрена сила.