Навършиха се 10 години от връщането на Хонконг на Китай

“Хонконг е един китайски град, който носи белезите на британското управление. Нито една друга колония не е била оставяна в такова благосъстояние.”

Това казва Крис Патън - последният губернатор на Хонконг преди връщането на провинцията на Китай на 30 юни 1997 година. Също и под комунистическо управление Хонконг изживява истински бум, а кризата в Азия успя само незначително и за кратко да повлияе на неговия блясък. Със своите 38 000 долара БВП на човек от населението по данни от 2006 година Хонконг е по-богат от когато и да било. “Перлата на Ориента”, както го наричат, няма и никакво основание да се притеснява заради конкуренцията на Шанхай. Докато Шанхай се развива като финансов център на комунистически Китай, то Хонконг е по-скоро:

“ ...финансовият и търговски център към света, който през последната година се превърна в номер две в света. През 2006 година 16 % от брутния износ на Китай е бил предназначен за Хонконг.”

Това обяснява проф. Кай-Александър Шлефогт от националния университет на Сингапур. Хонконг обаче има и много други предимства пред останалите китайски провинции. Към тях се отнасят напр. правно-държавните институции, независимото правосъдие и свободната преса. Дисидентите, които са преследвани на континента, в Хонконг са напълно сводни да упражняват своята дейност. Напоследък обаче се забелязва известно повишаване на зависимостта от Пекин. Срещу това се бори Алан Леонг. На местните избори тази пролет 49-годишният адвокат се кандидатира за ръководния пост в града-остров, в който за първи път имаше истинска предизборна надпревара. Леонг събра 120 гласа в изборната колегия срещу 800 за подкрепения от Пекин досегашен ръководител Доналд Цанг. Загубилият тази битка Леонг прие поражението си съвсем спокойно. Обяснява, че е искал да промени сегашната система на гласуване от избор чрез колегия към преки избори. Според социологическо проучване, при евентуална промяна на системата за гласуване Леонг би спечелил едва 16 % от гласовете на избирателите. Ето как вижда причините за това проф. Шлефогт от университета в Сингапур:

“Хората смятат, че Доналд Цанг е по-добър мениджър. Той така и се нарича – главен изпълнителен директор, управител на града. Хората, народът на Хонконг желае разумни връзки с Пекин. Това е много важно. Мисля си, че хората ще развият по-силен интерес към политиката, когато ги налегнат сериозни икономически проблеми. Цените на недвижимите имоти напр. са много ярък индекс за настроенията по отношение на икономическата конюнктура. Когато цените падат, тогава се засилват и призивите за повече демокрация.”

Когато Пекин бива обвиняван, че отлага внедряването в пълна степен на принципите на демокрацията в Китай, тогава с основание се задава въпросът, защо бившите колониални владетели не са въвели системата на прекия избор? За това Кай-Александър Шлефотг казва следното:

“Трябва да е някаква ирония, едва след връщането на Хонконг на Китай Великобритания, която се смята за една от крепостите на свободата и демокрацията, реши да настоява за демократични промени в града-остров. Със сигурност е ирония на съдбата, че сега комунистите трябва да налагат принципите на демокрацията в Хонконг след повече от 150 години британско управление на провинцията.”