Мълчанието на изнасилените

...Какво точно се е случило между камериерката и бившия шеф на МВФ знаят само двамата. Единият явно не казва истината, но кой? Фактическите доказателства - пробите от ДНК по дрехите на жената показват безспорно, че помежду им е имало сексуален контакт. Дали обаче е бил насилствен, или по взаимно съгласие, това съдът не можа да установи отвъд разумната мяра на съмнение, както е според американското право.

Приликите с германския скандал

Случаят напомня друг подобен, който наскоро привлече общественото внимание в Германия. Прочутият телевизионен метеоролог Йорг Кахелман беше обвинен, че заплашил с нож и изнасилил приятелката си - радиоводеща. Същата ситуация: тя твърди едно, той обратното. Съдебните дирения се проточиха, а пред обществеността се изпраха доста кирливи ризи. За добро или за лошо двамата извадиха на показ цялата си интимна сфера, а публиката, включително и опитни юристи, трудно скриваха отвращението си от стряскащите сексуални привички на телевизионната звезда.

След множество експертизи и полицейски показания съдът не намери достатъчно доказателства за вината на метеоролога. После се случи нещо много необичайно. В мотивите си съдебният състав изрично вписа, че в обществото завинаги ще остане сянка над метеоролога като предполагаем насилник и над радиоводещата като предполагаема лъжкиня.

Двойно наказаните жертви

Какво показват такива случаи? Феминистките не случайно бият тревога, след като съдилищата оправдаха Кахелман и Строс-Кан. Близко до ума е, че сега жертвите на изнасилвания ще се обезкуражат още повече пред дилемата дали да търсят своите права. То и без това много жени мълчат от срам. Ами да, какъв е смисълът повторно да изживявам мъчения и страдания, да минавам през пъкъла на съдебните дирения с всичките им детайли, когато накрая все излиза оправдателна присъда, казват си те.

Процеси като тези срещу Кахелман и Строс-Кан показват, че хората натоварват съда с много високи очаквания, на които той невинаги може да отговори. Хората искат справедливост, искат установяване на истината, а съдът всъщност просто работи с доказателства за вината. Само те го интересуват, но те му и връзват ръцете.

Фактът, че мъж на много висок пост, на крачка от президентската корона във Франция, изпада дотам, та да напира за секс с камериерка в хотел, сигурно не е кой знае какъв комлимент за него. Съдът обаче не издава морални присъди. По същата причина имиджът на Строс-Кан като Дон Жуан не играе роля в съда. Вече всички знаят, че поне още две жени го обвиняват заради агресивните му сексуални желания - бивша негова подчинена от МВФ и френска журналистка.

Липсващите отговори

Неюристите едва ли го разбират, но това минало изобщо не подкопава презумпцията за невиновност на Строс-Кан. И обратно, противоречията в показанията на камериерката Диало подкопаха нейната надеждност като свидетел. Но дали всяка жена трябва да има кристално чисто минало, за да тежат показанията й, че е била жертва на насилие?

И дали обикновени жени, имигрантки, жени от малцинствата, от проблемни семейства и квартали, прегрешили в младостта си с наркотици или алкохол, изобщо имат някакъв шанс срещу изнасилвач на висока позиция? На правосъдието не му стигат силите да отговори на тези въпроси. Тъй че, както и да се интерпретира, случаят оставя горчив вкус в обществото.