1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Мерките на кабинета "Борисов" са едностранчиви

Автор: Юлия Дамянова, Редактор: Бистра Узунова17 май 2010

Българските банки едва ли ще пострадат от кризата в Гърция, но тя ще се отрази на българската икономика. Пакетът от антикризисни мерки на българското правителство обаче е недостатъчен - твърди известен експерт.

https://p.dw.com/p/NQ6p
Нужни са корекцииСнимка: BilderBox

Гърция е един от най-важните икономически партньори на България. Близо една трета от българските банки имат гръцки собственици, а около 10% от българския износ е насочен към сега изпадналата в сериозни финансови затруднения южна съседка на страната. Какъв ефект ще има гръцката криза върху българската икономика?

Без риск за банките

Габор Хуня от Виенския институт за международни икономически анализи не очаква българските банки да изпаднат в сериозни затруднения заради проблемите на Гърция. „Гръцката криза идва главно от публичния сектор. Гръцкият спасителен пакет ще позволи на публичния сектор да посрещне задълженията си към частния сектор и затова не изглежда, че банките в страната ще изпаднат в големи затруднения. Затова те по всяка вероятност няма да изпитат нужда да се оттеглят от българския пазар."

Erntehelfer bei der Apfelernte in Albanien
Редица българи ще пострадат от кризатаСнимка: picture-alliance/ dpa

Удар за гастарбайтерите

Все пак ситуацията в Гърция не може да не се отрази негативно върху отделни аспекти на българската икономика, смята Хуня. „Гърция със сигурност ще изпадне в много дълбока рецесия. Особено тежко ще пострадат българските гастарбайтери в страната и техните доходи ще намалеят. За съжаление, туристическият сектор също ще пострада. В това отношение виждам сериозни проблеми на индивидуална основа.”

Едностранчиви мерки


Като последица от кризата в Гърция, много европейски страни сега ще изпитат сериозен натиск за намаляване на бюджетните си дефицити, казва анализаторът от виенския икономически институт. България, чийто дефицит е един от най-ниските в Евросъюза обаче, трябва да се концентрира върху съживяването на икономиката си, смята Хуня. „Гледайки двата проблема - нарастващ фискален дефицит и свиваща се икономика, първият и най-голям проблем на България е свиването на икономиката. Този проблем не бива да се изостря, чрез орязване на бюджетния дефицит и строг режим на икономии.” Габор Хуня е критично настроен към пакета от мерки на българското правителство за справяне с кризата: „Това е едностранчив пакет, който на първо място е насочен към бюджетния дефицит. Той трябва да бъде допълнен от пакет, стимулиращ икономическия ръст на страната".

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата