"Меркел не ни изпрати даже едно съболезнователно писмо"

Не минава нито ден, в който Янина и нейният съпруг Хенрик да не мислят за онзи злокобен ден преди година, когато загива синът им Лукаш - полският шофьор на камиона, с който бе извършен атентатът на Коледния базар на берлинския „Брайтшайдплац". Именно Лукаш Урбан е първата жертва на това кърваво нападение - извършителят Анис Амри го убива, за да открадне камиона му, с който впоследствие отнема живота на още 11 души.

Болка и гняв

Родителите на Лукаш Урбан изпитват не само тъга, но и гняв. Особено майката Янина не крие чувствата си към германското правителство - и най-вече към канцлерката Меркел. От канцлерството в Берлин така и не дошло съболезнователно писмо.

Семейство Урбан живее в Розново - малко селце в западната част на Померания, която до 1945 е била германска. На 15 минути път с кола се намира днешната граница с Германия. Синът им Лукаш много обичал да пътува до Берлин. Неговите родители също харесват Германия и германците, но не и германските власти. "Те са безпардонни", казват Янина и Хенрик Урбан.

Лукаш Урбан бе застрелян от ислямист, който преди това в продължение на месеци е бил наблюдаван от германските власти. Но не и през седмиците непосредствено преди атентата в Берлин. „От фирмата, накарала Лукаш да прекара нощта в кабината на своя ТИР, никой не се сети да ни поднесе извинение", казва бащата Хенрик и добавя: „Ако му бяха позволили да пренощува на терена на фирмата „Тисен-Круп", както малко преди това са разрешили на двама германски шофьори, Лукаш може би щеше да е още жив".

Майката Янина, която е вярваща католичка, разказва, че най-голяма подкрепа получила от местния пастор, който ѝ помогнал да преживее поредния тежък удар на съдбата - няколко години преди Лукаш умира и брат му. Янина не може да разбере защо Ангела Меркел, която е дъщеря на пастор и чиято къща в Бранденбург е недалеч от дома на семейство Урбан, и до днес не е отправила жест на съчувствие. За разлика от полския президент, който все пак пристигнал за погребението на сина им.

"Бих искала да кажа на г-жа Меркел..."

След като разказва всичко това, майката Янина изрича нещо, над което е мислила месеци наред: "Бих искала да кажа на г-жа Меркел, че по ръцете ѝ е полепнала кръвта на сина ми". Звучи брутално, наистина, но в същото време разкрива огромната болка на една майка, загубила детето си.

В началото на този месец близките на жертвите от атентата в Берлин написаха писмо до Меркел, в което между другото изразяват недоволството си от факта, че канцлерката не се е срещнала своевременно с тях. Писмото съдържа и обвинения към германските служби, които, според близките на жертвите, са подценили терористичната опасност, макар да са разполагали с улики за извършителя.

Два месеца след атентата с близките на жертвите се срещна тогавашният германски президент Йоахим Гаук. „Той ме заговори за рождения ден на Лукаш, който се падаше около датата на срещата. Явно познаваше неговата биография. Това силно ме впечатли", спомня си майката.

"Това е самата истина"

За смъртта на сина си тя научила от своя племенник - спедитора Ариел Журавски, който бил не само братовчед, но и началник на Лукаш. Журавски все още очаква да получи парична компенсация за всички понесени щети. Досега му е преведена единствено сумата, която се полага и на останалите близки на жертвите - 10 хиляди евро. Спедиторът обаче твърди, че щетите, които са му били причинени от атентата, са десетократно по-високи. „Знаете ли, това е типичното отношение на много от германците към нас поляците: щом си поляк, нямаш право на нищо. Това е самата истина", гневи се Журавски.

В Германия гледат на случая по друг начин. Курт Бек, който бе назначен за специален пълномощник по въпросите, засягащи близките на жертвите от берлинския атентат, казва, че е положил всички усилия, за да облекчи съдбата на засегнатите, включително и на полския спедитор. Погрижил се дори за това фирмата, от която Журавски е наел камиона, да анулира исканията си по лизинговите плащания.

Но мъката остава. Най-вече за Янина и Хенрик Урбан. Двамата са всеки втори ден на гробището. И вече са резервирали за себе си празното място до гробовете на двамата им синове.