Меркел като Тачър?

Ако искаме да разберем по-добре сегашната криза с еврото, трябва да се върнем назад в годините - към раждането на общата валута, когато Франсоа Митеран и Хелмут Кол асистираха на Маргарет Тачър. В този контекст става ясно защо днес Ангела Меркел така разпалено играе ролята на Желязната лейди и защо се отнася така безкомпромисно и с нужната доза тачъризъм към пациентите Гърция, Италия, Испания, Португалия, Ирландия, а скоро вероятно дори и Франция.

Идеалистът Хелмут Кол

Проектът за общата европейска валута е възприет навремето от някои наблюдатели като сделка между силните на деня, която изглежда по следния начин: Кол получава съгласието на Митеран за обединението на Германия, а в замяна се съгласява Федералната република да пожертва суверенитета си в сферата на паричната политика. Днес никой не отрича, че именно идеализмът на тогавашния германски канцлер е бил основната движеща сила за появата на еврото - Кол е бил убеден, че то ще направи обединението на Европа необратим процес. В същото време обаче е знаел отлично, че общата валута не може да оцелее, ако Европа не се обедини и в политически план. Знаел е и още нещо - че успехът на двете начинания ще зависи най-вече от провеждането на реформите, определени впоследствие като "тачъризъм". Съветниците на Кол са смятали, че тези реформи трябва да предшестват появата на еврото, докато той бил на обратното мнение - мислел, че въвеждането на единната европейска валута е средството за прокарването на въпросните реформи.

Въвеждането на еврото принуди много правителства да съкратят размерите на социалните услуги и държавните субсидии, да свият администрацията и да намалят привилегиите, да приватизират предприятията и да увеличат работното време и възрастта за пенсиониране. Накратко - да направят това, което Маргарет Тачър вършеше във Великобритания. Точно това се случва и сега - скърцайки със зъби, правителствата от еврозоната се виждат принудени да провеждат болезнени реформи.

Разликата в посланията

За съжаление обаче вече е твърде късно. Освен това реформирането става на висока социална и икономическа цена с ужасяващи последици за обществата. И трето - против волята на избирателите и под диктата на Германия. Ангела Меркел може и да е Желязната лейди на днешна обединена Европа, но дали разполага със съответната легитимност? Маргарет Тачър спечели три пъти изборите, разполагаше с необходимото парламентарно мнозинство за политиката си и - може би най-важното - не аргументираше действията си с някакъв диктат на пазарите, а с патриотични призиви към британците за възвръщане на тяхното величие.

Именно тук се крие голямата разлика - навремето Тачър залагаше на чувството за национална гордост, което в съчетание с подаръка, получен от военната хунта в Аржентина /Фолклендската криза/, се оказа достатъчно силно, за да устоят британците на онези тежки години. Докато в днешните послания на Ангела Меркел към европейците подобна риторика липсва. Или ако я има, тя е прекалено слаба.

Никой южноевропеец не би се съгласил, че масовата безработица служи на европейската кауза. А и много трудно би могъл да бъде открит германец, който истински да вярва, че заради европейската кауза си заслужава да плаща дълговете на южноевропейците. Ние, европейците, просто не се обичаме достатъчно силно, че да сме готови на необходимите жертви, когато това се налага. Включително когато Европа трябва да бъде накарана да тръгне по пътя, предначертан от Маргарет Тачър.

АГ, ДВ, Е. Лилов; Редактор: Б. Михайлова