1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Македонците в Германия

12 октомври 2012

Голяма част от младите македонци виждат своето бъдеще в чужбина. Германия е една от любимите им дестинации. Последиците за Македония обаче са драматични: страната трудно успява да задържи високообразованите си кадри.

https://p.dw.com/p/15uHu

В Скопие Магдалена Пешева е най-добрата студентка във факултета, в който следва. Въпреки това 27-годишната македонка решава да напусне родината си. "Германия предлага много повече възможности за строителни инженери", казва тя.

В Германия тя първоначално работи като детегледачка в едно семейство, като паралелно посещава интензивни курсове по немски език. Само година след това тя се записва в Дрезденския технически университет. А след дипломирането си младата инженерка успява да си намери работа в голяма строителна фирма в Нюрнберг.

В търсене на щастието

Magdalena Peseva Europoles GmbH & Co. KG
Магдалена Пешева: "Германия предлага много по-добри възможности"Снимка: privat

Подобно на Магдалена много млади македонци искат да отидат в чужбина. Голяма часто от тях поемат към Германия - в търсене на по-добър живот, далече от финансовите проблеми и по-близо до добрите перспективи. За разлика от гастарбайтерите, пристигали през 1960-те и 1970-те години, днешните млади имигранти са предимно висококвалифицирани. „Повечето преселници от Македония, дошли през последните десет години, говорят по няколко чужди езика и се интегрират бързо в германското общество”, казва Сузана Хофман, служителка в отдел "Миграция" към общината на Щутгарт. Това се отразява положително на съжителството: "Първото поколение имигранти поддържаше връзка преди всичко с хора от бившите югославски републики, докато при второто нещата са по-различни. Тези хора са добре интегрирани в социално и културно отношение, тук е техният дом.”

В Германия живеят около 67 000 македонци: повече от половината са се установили в провинциите Баден-Вюртемберг и Северен Рейн-Вестфалия. В изследванията на Федералната статистическа служба македонците се появяват рядко - така например не е известен броят на безработните сред тях, нито пък броят на висшистите, живеещи в Германия. Известно е само, че през първите години след обявяването на независимостта на Македония броят на македонците в Германия се покачва сериозно - от 2 600 на 50 000. На практика обаче не става дума за някаква нова изселническа вълна, а преди всичко за смяната на гражданството - до независимостта на Македония нейните граждани са били вписани в германските общини като югославяни.

Разминаване между официалните данни и реалността

Според Македонската статистическа служба, от 1994 година насам в Германия са имигрирали официално само 1000 македонци. "В действителност обаче броят им е много по-висок", казва Виолета Кръстева, ръководител на отдел "Миграция" към службата. Тя допълва: "Известни са много случаи, в които македонци заминават в Германия като туристи и остават там завинаги, без да се отрегистрират официално в родината си."

Tatjana Stojanoska Soziologin Skopje
Татяна Стояноска: "Македония губи твърде много високообразовани млади хора"Снимка: DW

Татяна Стояноска, професор по социология в Скопския университет "Св. Св. Кирил и Методий", споделя, че в последно време в Македония се забелязва едно драматично развитие: "От анкета, която направихме сред нашите студенти стана ясно, че близо 30 процента от тях не виждат своето бъдеще в родината си." Ако тези настроения се запазят и имиграцията се увеличи, малката македонска нация ще застарее драматично.

Да заминеш с еднопосочен билет

Смущаващ е и ниският брой на македонците, завръщащи се в родината си. Ако се вярва на статистиката, от Германия са се върнали едва 83 македонци. При това държавата спешно се нуждае от високообразована работна ръка.

Магдалена Пешева все още не знае дали ще се завърне в родината. "Може би ще се върна, когато ситуацията на трудовия пазар се подобри. Бих желала да имам и възможността да работя по проекти, сходни с тукашните в Нюрнберг", казва младата инженерка.

Автор: Е. Милошевска Фиданоска, Редактор: М. Илчева

Кнегиня Рихтер

[No title]

Художникът Йован Балов

PStamatoski