Майка на убит в Ирак американски войник се превръща в символ на движението за мир

�о на американския президент Джордж Буш в Крофърд, щата Тексас, тя се превърна в символ на движението за мир. Майката настоява за среща с американския държавен глава, който обаче все още отказва да разговаря с нея.

Синди Шийхан е тема на повечето водещи заглавия в САЩ. Шийхан е майка на убит през април 2004-та година американски войник. Тя настоява да се срещне с американския държавен глава Джордж Буш, за да го убеди да върне 138-те хиляди американски войници от Ирак, преди и други майки да загубят завинаги децата си. Преследвайки тази своя цел преди близо две седмици тя опъна палатка в близост до ранчото на Джордж Буш в Крофърд, щата Тексас, където американският президент прекарва отпуската си до края на този месец. Тази лична протестна изява се превърна междувременно в обхващаща цялата страна мирна демонстрация. Десетки хиляди американци участваха в нощни бдения в знак на солидарност със Синди Шийхан и нейните искания.

Явно все повече американци въприемат действителността по коренно различен начин от външния минитсър Кондълийза Райс. В интервю за “Ню Йорк Таймс” тя подчерта драматичните промени в Близкия Изток и настъпването на забележителни времена.

Тя няма предвид обаче нарастващия брой на атентатите и жертвите в Ирак, неспособността на американската армия да задържи положението под контрол. Не, Кондълийза Райс заяви това във връзка с предстоящия в Ирак референдум за новата конституция и заплануваните за края на годината избори.

Светът изглежда може би другояаче, поглеждайки през прозорците на офис в правителствената сграда във Вашингтон. Възможно е. А и правителството е в правото си да подчертава положителните промени. Факт е обаче, че пропастта, разделяща стремежите и действителността, става все по-голяма и все по-дълбока. Нараства броят на американците, които се чувстват измамени от собственото си правителство.

Американските медии играят в това развитие не особено похвална роля. Те преследват единствено спектакъла, сензацията, инсценировката на личното нещастие. Това позволява на Синди Шийхан да се превърне в символ на движението за мир, не дава обаче отговор на въпросите, касаещи действителното положение в Ирак и бъдещите планове на администрацията на Джордж Буш.

Отговорите на тези въпроси са отрезвителни. Запланувана е единствено военната победа. А резултатите от досегашната работа в Ирак могат да бъдат обобщени по срледния начин: страната се превърна в сборно място за терористи. Относно бъдещите планове на САЩ в Ирак Джордж Буш заявява: “Ще продължим започнатия курс”.

А какво, ако този курс не е правилен, ако никога не е бил правилен? Дали Буш ще разговаря със Синди Шийхан или не, е от второстепенно значение. Много по-важно е той да проумее, че е крайно време да съобщи на народа си истината за войната в Ирак.

Движението за мир, последвало личния антивоенен протест на една отчаяна майка, все още не е масово движение. Не е ясно също, дали искането за изтеглянето на американските войски от Ирак е правилното решение на проблема. Ясно е обаче, че Буш и неговото правителство трябва да свалят розовите очила и да обърнат внимание на реалните дадености. Нещо, което повечето американски граждани вече сториха.