Mazedonien Lustration

Това, което трябваше да послужи за прочистване на политическата сфера в Македония, се превърна в отвратителна кална битка: изясняването на връзките на функционерите с югославската държавна сигурност. Македония прие закона за лустрацията много късно, а именно - почти две десетилетия след излизането си от федерацията (през 2008-ма година). Той изисква от държавните функционери да подпишат декларация, че никога не са сътрудничили на тайните служби. След което тази "индулгенция" подлежи на проверка от страна на създадена към парламента комисия.

Действа се по подобие на сходните процедури в Германия и в източноевропейските държави. Привържениците на процеса изтъкват, че идеята е да могат жертвите на държавния произвол да получат късно възмездие, а сътрудниците - да бъдат държани далеч от отговорните постове.

Изкривяване на лустрационния процес

Но всичко това само на теория. И до момента в Македония обект на проверка е единствено сътрудничеството с югославските тайни служби на един конституционен съдия, при това обжалването му на последна инстанция е още висящо. Междувременно достигналите при мистериозни обстоятелства до парламентарната комисия досиета предизвикаха много повече шум и изкривяване на лустрационния процес.

Преди месец професор от албански произход намира в градината на къщата си край Тетово сноп хартии, които идентифицира като документи на държавна сигурност и предава на комисията. От документите излиза, че редица лидери на етническата албански партия Демократичен съюз за интеграция са свързани с югославската държавна сигурност.

Малко по-късно ежедневникът "Дневник" публикува друг документ, в който се описва вербуването и сътрудничеството с албански агент под псевдонима "Ибар". Мъжът бил принуден да сътрудничи заради сексуалните си отклонения и вършил изключително добра работа при подслушването на радикални емигранти в Швейцария. На всеки от читателите би трябвало да стане ясно, че става дума за Али Ахмети, бившия бунтовнически командир.

Той отрече, но така теориите за заговори ни най-малко не секнаха: водената от Ахмети през 2001-ва година партизанска война в източна Македония не изглежда в тази светлина нищо по-различно от сръбски опит за дестабилизация на Македония. След което между Ахмети и Мендух Тачи, лидера на етническата албанска опозиция, който призна документите за автентични и обяви противника си за предател, пламна остра полемика. Което е обяснимо - и двамата имат дълга памет.

Кой е най-големият проблем на Македония?

В началото на ноември лустрационната комисия обяви, че повече няма да се занимава с документите. Ставало дума за копия, които не изглеждат като досиета на тайните служби, плъзнаха предположения за фалшификации, както и че оригиналите са в Белград. Оттам отрекоха, както и по-късно от Прищина, след като се разчу, че при изтеглянето си от Косово сърбите били оставили албанските си досиета там.

Преди няколко дни бе арестуван бивш служител на македонската полиция, съпартиец на косовския премиер Тачи, който, по думите на правителствен говорител, бил фалшифицирал документи на федералната криминална служба, свързващи Ахмети с престъпни и предателски схеми. Но дали той носи отговорност и за досието "Ибар"? Тачи ли е в дъното на цялата работа?

Ясно е, че македонският лустрационен процес се провали. Гражданите не вярват, че държавните институции могат да работят независимо от властимащите. Без съответния институционален авторитет лустрационният процес се превърна в повод за гонения на политическите врагове. Но всъщност това, което епизодът най-добре показва, е че най-сериозният проблем на Македония не е справянето с миналото, а с настоящето.