Кризата в Украйна и българското малцинство

Наследниците на бесарабските, таврическите и кримските българи приемат различно руската агресия срещу Украйна. Там, където българите живеят сред компактно руско население, вкл. в смесени бракове между двата етноса, настроенията са предимно в полза на Русия. В същото време жителите на съществувалите до 1939 г. български национални райони в Одеска и Запорожска област застават категорично зад независимостта и териториалната цялост на Украйна.

Пенсионираният бивш съветски офицер Иван Ангелов от ръководството на Дружеството на българите от Запорожка област казва: „Ние сме за единна Украйна. Териториалната цялост на страната не може да бъде поставяна под въпрос. Руската армия трябва да се изтегли от Крим“. Бизнесменът Иван Абажер, който ръководи Дружеството на кримските българи „Паисий Хилендарски“, е на противоположното мнение - подкрепя руската окупация и присъединяването на полуострова към Русия. По този повод историкът Владимир Калоянов припомня, че преди събитията в Крим от името на кримските българи Абажер се е обявил за запазване на териториалната цялост на Украйна. Д-р Калоянов е роден в Запарожка област и е написал няколко студии за нерадостната съдба на българските заселници в Южна Украйна.

Русификацията на украинските българи

Първите заселници от България се появяват в южноукраинските степи преди 260 години. Руско-турските войни в началото на 19-ти век допринасят за непрекъснатото увеличаване на притока на бягащите от безчинствата на османските армии жители на Източна България, чиито кервани неизменно следват оттеглящите се руски войски след походите им към Балканите. Част от българските заселници в Бесарабия също се преселват в Украйна заради гоненията и грабежите във васалното на Османската империя Молдавско княжество, отбелязва д-р Калоянов.

Постепенно започва отнемане на привилегиите на българските заселници, което, по думите на Калоянов, е естествено продължение на системната имперска асимилационна политика. В основите ѝ лежи убеждението, че българите подлежат на естествено претопяване в огромния „руски котел“. Влизането на България в Първата световна война на страната на Германия отприщва дива шовинистична кампания, довела до убийствата на много българи в гр. Ногайск през 1916 година. Русификацията се превръща в основен инструмент за асимилация на българските заселници.

Болшевишката голгота

Най-страшните времена за българите в Украйна идват след болшевишката революция през 1917 г., продължава д-р Владимир Калоянов. Три страшни периода на умишлено причинен от новите господари в Кремъл глад убиват десетки хиляди българи. В началото на 30-те години на миналия век Голодоморът докарва българските села в Таврия до човекоядство и убива поне 20 000 души. Хиляди „кулаци“ и семействата им са изпратени на сигурна смърт в Сибир. В същата посока по време на Втората световна война насилствено са депортирани близо 13 хиляди българи от Крим. Днес на полуострова живеят малко повече от 1 000 българи, твърди д-р Калоянов.

Русификацията продължава и след като Украйна става независима държава. В южните и източните области на страната не само езиците на малцинствата, но дори и украинският език все още се преподават като чужди езици, а всички останали предмети се изучават изцяло на руски. Това е факт и в селските училища, в които над 90 процента от децата са българчета, пишат от Дружеството на бесарабските българи „Кирил и Методий“ в жалба до Президентството в София. При посещението си в Болград през 2002 година вицепрезидентът Ангел Марин се прегърнал с командира на местната дивизия и заявил, че отказва да разисква въпроса за възстановяване на смазаната културна автономия на българите, защото „това е приятелска страна“. Това споделя във Фейсбук очевидецът Данчо Радулов.

Единственият светъл лъч в годините на украинската независимост е фактът, че българското образователно министерство вече може директно да доставя на децата от Таврия и Бесарабия учебници на български език, уверява д-р Калоянов.

Имат ли бъдеще украинските българи?

Българите в Украйна не вярват, че страната може да се изправи от катастрофата с чужда помощ – независимо дали тя е от Запада или от Москва. „Моите сънародници в Таврия са убедени, че само Украйна може да помогне сама на себе си. Те не вярват, че българските правителства искрено ги канят да се завърнат в тяхната обезлюдяваща се прародина. Това са празни приказки на жадни за сензации около себе си политици“, смята д-р Владимир Калоянов след близо четвърт век лутане между България и Украйна. Той припомня за опитите на депортирани в Централна Азия украински българи в началото на 90-те години да се заселят отново в България. „Никой в България не им обърна внимание, нито пък беше направено нещо тези хора да бъдат мотивирани да останат в страната. Така напълно разочаровани, и дори отчаяни, на тези хора не им остана нищо друго освен да се върнат в Украйна“, разказва д-р Владимир Калоянов.

Това, което сега вълнува украинските българи, е дали най-после ще се промени отношението на България и българите към прокудените преди столетия свои сънародници.