Краят на една недостойна игра

Става въпрос за около 750 евро. И още по-точно: за едно посещение на мюнхенския Октоберфест, за една вечеря, една хотелска сметка и един хонорар за бавачката на детето на Вулф. Смята се, че тези разходи са били платени от един филмов продуцент, в замяна на което политикът Вулф е трябвало да му ходатайства за обществена субсидия за филмов проект. Това се случва през 2008 година, когато Кристиян Вулф все още е министър-председател на провинция Долна Саксония.

Юридическите аргументи

Съдебният процес все още не е приключил, но показанията на досега разпитаните свидетели по делото не дават доказателства в подкрепа на обвиненията. Нещо повече - председателстващият съдия настоява за съкращаване на съдебната процедура. По всички личи, че Вулф е извоювал етапна победа. Той обаче, също както и прокуратурата, са решени да се борят докрай.

Кристиян Вулф иска категорична оправдателна присъда без никакви особени мнения. За него това е минималното, което трябва да постигне, след като беше принуден по безславен нчин да предаде президентския пост. Първоначално беше предвидено процесът по обвинение в корупция срещу Вулф да се води в Хановерския съд до април 2014 година, но след като бяха изслушани 20 свидетели по делото, обвиненията на прокуратурата просто рухнаха. Вече не може да бъде установено по абсолютно безспорен начин, кой кога и какво е плащал в миналото и дали семейство Вулф изобщо е знаело за тези плащания. А това означава, че обвинението за съзнателно търсени лични облаги просто не може да бъде доказано.

Моралните аспекти

Явно е, че репутацията на бившия германски президент ще бъде юридически "изчистена". За дипломирания юрист Вулф това е много важно и със сигурност ще означава поне частична реабилитация. Но нищо повече. Онова, което не може повече да бъде възстановено, е доброто му име на политик. Върху него петното ще си остане - защото прекалено наивно и необмислено се е оставил да бъде прелъстен от света на богатите и силните. Кристиян Вулф произхожда от семейство със скромни възможности.

Изкушенията около него са били много, а той не е успял да им устои. Като министър-председател на Долна Саксония не е съумял да разграничава, кои "приятелски услуги" са позволени, и кои - не. И макар Вулф да е "на попрището жизнено в средата" той явно не е притежавал зрелостта да преценява правилно границата, отвъд която не бива да преминава нито един политик. Именно в този капан падна Вулф, а за водещ политик, какъвто беше той доскоро, това не е дребно провинение.

Какъв ще е краят на играта?

Кристиян Вулф, който по природа е добродушен и приятен човек, вече понесе достатъчно много срам и хули покрай безславния край на своето президентстване. Съдебният процес, чийто край явно се задава, и очертаващата се оправдателна присъда за него са шанс да се върне към нормален живот - в личната и в професионалната сфера. И това е добре за него. А изчистването на съмненията около всички тези събития е от полза за общественото съзнание. Независимо от всички негови лични прегрешения, трябва да се каже и това, че Вулф стана жертва на булевардната преса. В продължение на години тя кокетничеше с него, а после безпощадно го подхвърли за политически отстрел.

Но и прокуратурата също се оплете - да насрочиш цели 22 съдебни заседания заради едни 750 евро и да подготвиш досие от няколко хиляди страници по същия случай, надхвърля всякакви разумни граници. Още повече, че първоначалната теза за "корумпирания федерален президент" се спука като сапунен мехур. И все пак едно нещо е ясно: за да "изгориш" като политик на обществената сцена не е нужно някакво формално юридическо провинение. Достатъчна е и известна доза глупост.