Кому принадлежи ислямът? "Зюддойче цайтунг" публикува коментар на професора по международна политика в Гьотингския университет Басам Тиби

Последните атентати в Истанбул ни карат да се замислим за значението на ислямизма в световната политика, вземайки за пример Турция. Географски погледнато Истанбул е най-европейският град в една държава, управлявана от ислямистка партия, но искаща членство в ЕС. Партиите в Германия прибягнаха до тази тема по повод на изборите за Европейски парламент догодина. Ето защо трябва да бъде намерен отговор на въпроса, как Западът би могъл се справи с това предизвикателство. От опит някои германски медии се опасяват, че самото говорене за ислямизма предизвиква формирането на враждебен образ на исляма. Този рефлекс е политически коректен и свързан с предупреждението за това, че не може да се говори най-общо за исляма. Само че обоснованото генерализиране на проблема изостря в крайна сметка погледа и помага за избягването на предразсъдъци.

На запад не се прави разлика между исляма като религиозно учение и ислямизма като представа за политически ред. Не се забелязват и различията вътре в самия ислямизъм. Не всички ислямисти са терористи. Защото има ислямисти, които отхвърялт насилието. За разлика от тях привържениците на така наречения Джихад се вричат в спорадично избухващата война, т.е. на тероризма. Тези две разлики са от огромно значение за отношението на западната политика спрямо ислямския свят. Мюсюлманите са една четвърт от населението на земята. Те са и единствената религиозна общност, обединена в съюз на държави- Организацията на ислямската конференция. В нея участват 57 страни, които се включват в световната политика въз основа на религиозния си характер. Значението на този държавен съюз кара Запада да използва политиката на диалога с ислямската култура. Само че каква точно да бъде тази политика и с кого може да бъде водена тя? С други думи, с кого може да се сключи мир? Срещу кого трябва да е насочена политиката за сигурност след 11-ти септември. Западните политици от двата бряга на Атлантика все още не са наясно с отговорите на тези въпроси, макар иначе да имат добрата воля за това. На запад знаят прекалено малко за това, как мислят мюсюлманите.

Дори и в умерените и либерални в политиката си мюсюлмански държави като например Индонезия, Западът съществува чрез образа на врага, като това засяга не само САЩ. И в Индонезия са на мнение, че войната срещу тероризма е война срещу исляма. На запад обаче игронират или не вземат на сериозно този факт. Нама съмнение в това ,че Турция е от огромно значение за Запада. Само че този запад вече не е хомогенен и след войната в Ирак трансатлантическата пропаст стана още по-дълбока. САЩ схаващат Турция едностранчиво като важна фигура върху голямата шахматна дъска на геополитиката и ислямизмът няма място в този начин на мислене. Други са интересите и отношението на европейците. Мюсюлманите, живеещи в Европа са 17 милиона души, от тях четири милиона -турци. Ето защо ограничаването на турската имиграция и интеграцията на вече живеещите тук турци има за европейците по-гоямо значение от геополитическото значение на държавата Турция. Тя иска да получи членство в ЕС и европейските политици са длъжни да вземат решение. В този смисъл Западът трябва да работи с управляващите в Туция, т. е. с институционализиралите се ислямисти и да ги спечели в битката срещу ислямизма, проповядващ свещената война Джихад. Западът може да приеме предизвикателството му и да постигне успех в борбата срещу тероризма само, ако си сътрудничи с умерените мюсюлмани и сключи съюз с тях. Един от основните въпроси тук гласи, дали институционализиралите се ислямисти имат място в този съюз? Това е преидзивактелството, пред което е изправена управляващата в момента в Турция партия. От резултата ще зависят много неща, включително и това, дали една ръководена от ислямисти Турция може да бъде приета в EС.