Коментар за дебатите във връзка с дейността на германското разузнаване по време на войната в Ирак

И дума да не става, че има силна потребност от обяснения: какво са вършели двамата агенти на БНД в Багдад след началото на войната през март 2003 г.? Кои германски инстанции са знаели нещо по въпроса? Какво е положението със “затворническите полети” на ЦРУ, с които с междинни кацания в Германия са били откарвани заподозряни в терористична дейност лица към държави, където се прилагат изтезания? Какво са знаели в Берлин за отвличането на германски гражданин от ЦРУ? Защо германски следователи са провеждали разпити в Гуантанамо? Въпроси, въпроси, които несъмнено оправдават създаването на парламентарна разследваща комисия. При това по целия обширен каталог от въпроси, предложен от Свободната демократична партия. Евентуалното ограничаване с онова, което е ставало в Багдад със сигурност не би отговорило на легитимната потребност от информация сред обществеността.

По същество при всички тези въпроси става дума за доверието в политиката на предишното червено-зелено правителство, за почтеността на както популярното му така и правилно отричане на войната на САЩ в Ирак. И обратното: именно тази политика би се оказала дискредитирана ако се окаже, че Германия внезапно се е превърнала в таен участник или непряко подкрепяла тази война страна. Човек не може да се отърси от подозрението, че именно тази е целта на впечатляващо бавно капещата и то само от американски източници информация. Може едва ли не са се допусне, че тук се цели плащането на стари сметки, още повече че в лицето на Франк-Валтер Щайнмайер днешен германски външен министър е тогавашния шеф на канцлерството и доверено лице на канцлера Шрьодер.

При това не може да се отрече, че примерно неоспорваните и от Берлин разпити в Гуантанамо са твърде съмнителни. И, разбира се, трябва да наведе на размисъл ако тогавашния федерален вътрешен министър Ото Шили е бил информиран пост фактум от посланика на САЩ за отвличането на германски гражданин поради грешка и е премълчал това. Тези събития трябва да се изяснят и парламентарната комисия може да се окаже полезна за целта.

Същото е в сила и за поведението на двамата сътрудници на Федералната разузнавателна служба БНД. Че те са останали и след започването на войната в Багдад, не се отрича и от Берлин. Неясно е обаче, дали те, както твърдят отново американски източници, са разузнавали цели за бомбардировки, или пък, както твърди Берлин, са имали задачата да следят развоя на войната. Законите на логиката са против първата версия. Във всеки случай ако се изхожда от предположението, че политическото ръководство в канцлерството или външното м-во са били информирани. Какъв е бил тогава сценарият? Войната в Ирак се отрича от канцлера Герхард Шрьодер ясно и недвусмислено, но същевременно той би трябвало да е одобрявал действия, които в крайна сметка са позволявали на САЩ във всеки избран от тях момент, например по време на предизборна борба, да дискредитират именно това отрицание.

Е, политиката познава и неочаквани завои, резки смени на курса и изненадващи компромиси. Несъмнено е имало отстъпки на Берлин спрямо Вашингтон, така напр. германското въздушно пространство можеше да бъде използвано от американските военни по време на войната за полети към Ирак, но това не променяше нищо по отношение на принципното решение против войната. Работата на разследващата комисия би могла да докаже и нещо от този род.