Кой стои зад Харта 2013?

Харта 2013 е похвален опит да бъдат осмислени изводите от българския преход на фона на текущите протести, казва политологът Първан Симеонов от агенция „Галъп“. И добавя: „Огромният текст на Хартата я прави нещо средно между манифест и наръчник по обществени науки. Подписах я, защото е симпатичен текст, под който са се подписали симпатични хора, които демонстрират как протестът „срещу“ може да се превърне в протест „за“. Друг позитивен момент в Хартата е, че българската интелигенция излиза на терена на политиката. Прави го, защото ситуацията в страната вече не е просто „протестна“, а извънредна. Получава се странна картинка: изправени пред безпомощността на политиците, изследователите на политиката решават да очертаят пътя“, казва Първан Симеонов.

Какво цели Хартата?

Впечатляваща е не само Хартата, но и разностранните интереси на хората, които са я подписали, добавя Симеонов: „Това е тяхната заявка за включване в политическия процес. Харта 2013 е един вид барикада на интелектуалците. Надявам се само, че посочените в Хартата примери за „лоши практики“ - главно от управлението на ГЕРБ и Бойко Борисов, не говорят за политическата пристрастност на интелектуалците, които са я съставили и подписали. Питате ме дали е случаен кръгът от първоначално подписалите я интелектуалци? Знаете ли, случайни неща няма“, казва Симеонов.

Социалният антрополог Харалан Александров твърди на свой ред, че „хората трябва да се замислят над казаното в Хартата. Аз я подписах, защото видях в документа не само констатации за състоянието на обществото и неговия протест, но и обяснения за начините, по които се корумпира обществената тъкан и се подменя нормалното гражданско и политическо поведение с корумпирано поведение“, изтъква Александров.

Разни съмнения

Публицистът Едвин Сугарев е един от критиците на Харта 2013. Поради следните причини: „Първото, с което Харта 2013 привлече вниманието ми, бе фактът, че е подписана от вестникарския слуга на един гангстер. Знам, че между подписалите я има и хора, съпричастни с Държавна сигурност. Това е недопустимо за един позитивен документ. От писанието става очевидно, че част от българските интелектуалци припознават като свой противник единствено ГЕРБ и Бойко Борисов. Дори авторите на Харта 2013 да са търсели в заглавието на текста си аналогия с прочутата харта на Вацлав Хавел от 1977 г. (Харта 77), между двете послания няма нищо общо. Документът на Хавел видя бял свят в опасни времена, когато се изискваше изключителна гражданска доблест, за да сложиш подписа си под подобно възвание. В случая с Харта 2013 нещата изглеждат другояче - да се подпишеш под нея е толкова безопасно и лесно, колкото и да се създаде илюзия за безпристрастност. Не изключвам в Харта 2013 да има и позитивни неща, но очевидното фокусиране върху прегрешенията на само едно управление говори за политическата пристрастност на създателите на Хартата“, твърди Сугарев.

Той се надява протестната ситуация в България да приключи така, както е завършила кризата през 1996-1997 година. „И ако това не се случи тези дни, то непременно ще се случи през идващата зима. Защото сега България просто няма ресурсите да издържи на поразиите на една нова Тройна коалиция“, заключава Едвин Сугарев.

Автор: Н. Цеков; Редактор: Д. Попова-Витцел