Когато родната ти държава те напада

Действието се развива в сръбската столица Белград (но можеше да е и в друг град, и в друга страна). Една сутрин те пристигнали с моторни резачки и отсекли 17 дръвчета в една градинка в столицата. През последните 50 години тази зелена площ принадлежала и била поддържана от общината, а жителите на съседната кооперация активно я използвали. И така до 12 юли 2019 година, когато за една нощ обществената зелена площ се превърнала в частна строителна площадка.

"Бяхме изумени. Не можехме да повярваме, че това се случва", казва за ДВ Саша Симич - един от около 300-та души, живеещи в съседната кооперация. През следващите няколко дни изумлението на местните хора прераснало в гняв, а той пък от своя страна - в гражданска съпротива. Жителите организирали блокада за недопускане на строителните работници до обекта, и за сравнително кратко време успели да съберат три хиляди подписа срещу унищожаването на зелената площ.

Правни парадокси от Абсурдистан

Строителният предприемач Нинослав Аджич разполага с документ, според който градинката е негова собственост от 4 години. Покрай парцела той заградил и прилежащия участък, за който нямал разрешение, но по думите му нямало пък и забрана за това от собствениците.

Жителите от квартала наели адвокатка, която установила, че - с един твърде необичаен акт - през 2014 г. общината върнала собствеността на градинката на наследниците на притежателя й, от когото тя била отчуждена преди 60 години. Те пък, от своя страна, я продали на строителния предприемач Аджич. Сега съдът трябва да реши дали в градоустройствените планове спорната земя е била вписана като прилежаща към жилищната сграда или като свободна площ. Само във втория случай общината е имала право да възстанови частната ѝ собственост. Иначе се е полагало да обезщети наследниците.

Оказва се обаче, че в архивите не могат да се открият строителните планове и съответните решения. Всички документи, датиращи от преди 2000 година, били прехвърлени към  централния градски архив. "Бях там, за да копирам някои документи за защитата, и видях как четири служителки са затрупани от работа, затънали в кашони с документи. Нищо още не е сортирано и е трудно да откриеш какъвто и да било документ", казва за ДВ Саша Симич.

"Никъде не можем да открием решението на общината, с което през 1967 г. е уреден въпросът за използването на парцела, в който попада въпросната жилищна сграда", оплаква се и адвокатката на протестиращите Йелена Миленкович. По думите ѝ, това се вписва напълно в представите ни за Югославия, за нейния разпад, чиновническата немарливост и дивия преход към пазарна икономика.

Юмруци вместо справедливост

Жителите не се отказали и се заели да събират непреки доказателства. Организирали и 24-часова охрана. На 14 септември пристигнали работници от фирма за измерване, наета от строителния предприемач. Избухнал скандал, един от техниците на фирмата си изпуснал нервите и размахал юмруци. Двама от протестиращите получили сериозни наранявания. По-късно полицията задържала бияча. Инвеститорът Аджич обаче твърди, че всъщност работниците били нападнати.

Но абсурдите не приключват с това. През последните 5 години общината продължила да поддържа приватизирания парцел и дори засадила брезичка там - няколко месеца преди започването на строителните работи. Инвеститорът бил глобен заради това, че без разрешение отсякъл 17 дървета. Нинослав Аджич обаче разполага с отговора на общината на неговото запитване за рязането на дървета. В него се казва, че общината не отговаря за въпросните дървета, защото те попадали в частен имот.

Жителите се опасяват също, че строежът може да дестабилизира тяхната кооперация, която е построена на склон.

Познати картинки

Ясно е едно: хората от квартала не са били информирани за приватизационната сделка, за промяната в строителните планове и за издаденото разрешение за застрояване. Очевидно не са знаели това също и комуналните служби, продължили да поддържат зелената площ, както и инспекторите на отговорната екослужба.

Районният кмет сега е решен да посредничи в конфликта, който вече се превърна в политически въпрос. Защото в Белград, както и в цяла Сърбия, навсякъде се строи нелегално. И нерядко се правят опити нелегално построеното да се легализира с щедри подкупи. Случаят е комплексен: общината и държавата не са си свършили работата.

А тези 300 протестиращи белградчани, изгубили своята градинка, се чувстват напълно изоставени. Незаконно ли е тяхното гражданско неподчинение? Саша Симич казва по този повод: "Какво означава тук незаконно, след като собствената ти държава те напада?"