Когато бомбите падаха над Сърбия
Въздушните удари на НАТО срещу Сърбия през 1999 година слагат край на насилията на сръбските войски срещу албанците в Косово. И днес, 20 години по-късно тази война без мандат на ООН е остро оспорвана.
Следите от битката на Косово поле
Конфликтът в Косово се изостря в края на 1990-те години. Десетки хиляди хора са хвърлени в бягство. След като всички усилия за умиротворяване на региона се провалят, на 24 март 1999 година НАТО извършва въздушни удари срещу сръбски военни бази и стратегически обекти. След 11 седмици Слободан Милошевич се предава.
Провалът на ненасилствената съпротива
Още в средата на 1980-те години в Косово се надигат протести срещу опитите на Белград да ограничи правата на косовското малцинство. През 1990-те години репресиите се засилват. Политическият лидер на Косово Ибрахим Ругова обещава ненасилствена съпротива и се опитва да накара Милошевич да промени курса си. Без успех.
Въоръжената партизанска война
В Косово се формира въоръжена съпротива. Самопровъзгласилата се Армия за освобождение на Косово (АОК) започва жестока партизанска война. АОК извършва нападения срещу сърби, но и срещу албанци, които смята за колаборационисти. Сърбия реагира на терористичните нападения с ответни удари. Стотици хиляди хора са хвърлени в бягство.
Систематичните прокуждания
Войната става все по-брутална. Сръбските войски започват атаки срещу цивилното население, за да сломят подкрепата на албанците за АОК. Много косовари избягват в горите. Хиляди косовари са докарани до границата с влакове и камиони. Оставени са без паспорти и други документи, които могат да докажат, че те произхождат от Косово.
Последният опит за посредничество
САЩ, Франция, Великобритания, Русия и Германия свикват конференцията в Рамбуйе, за да постигнат споразумение за автономията на Косово. Преговорите се провалят, защото сръбската страна не е готова на никакви компромиси.
"Хуманитарна интервенция"
На 24 март 1999 година НАТО бомбардира военни и стратегически цели в Сърбия и Косово, за да прекрати насилието срещу албанците. Германия също участва във въздушните удари. Операцията "Съюзна сила" е първата война на НАТО в неговата 50-годишна история без мандат от Съвета за сигурност на ООН. Русия остро осъжда интервенцията.
Парализираната инфраструктура
Освен нападения срещу военни цели, НАТО атакува снабдителните трасета по железопътните линии и мостовете. За 79 дена Алиансът извършва над 37 000 нападения. Над сръбска територия са хвърлени 20 000 ракети и бомби. Загиват включително и цивилни граждани - НАТО говори за "колатерални щети".
Борбата срещу военната пропаганда
НАТО атакува и държавната телевизия в Белград, за да отнеме най-важния инструмент за пропаганда на Слободан Милошевич. Сръбското правителство е предупредено за предстоящата атака, но скрива тази информация. В руините на телевизията загиват 16 души.
"Колатералните щети"
НАТО извършва въздушен удар в Косово, където по грешка уцелва бежански конвой. При нападението загиват около 80 души. НАТО причислява към "колатерелните щети" и бомбардировката на китайското посолство в Белград, където загиват четиприма души. Инцидентът обтяга дипломатическите отношения между Вашингтон и Пекин.
Равносметката на ужаса
В началото на юни пристигат и първите сигнали от Белград, че Слободан Милошевич е готов да се предаде. В тази връзка НАТО прекратява бомбардировките на 19 юни. Равносметката от войната: хиляди убити и 860 000 бежанци. Сръбската икономика е парализирана. Голяма част от инфрастуктурата е съсипана. В Косово е създадена временна администрацията на ООН.