Канада – типична преселническа държава

Близо до сградата на парламента в Торонто се забелязва културното многообразие на Канада. До тайландски ресторант е индийски гастроном, малкопо-нататък е кебабчийница, а от витрината на китайски ресторант гледа позлатената скулпура на Буда. Указателите в някои банки са на три езика – английски, френски и китайски. Канада, както и СЩ е считана за класическа имигрантска държава. Над 18 процента от канадските граждани са родени в чужбина. От 1985 година културното многообразие е вписано в конституцията, един закон за равните възможности цели да насърчава малцинствата.

Имиграционната квота на Торонто е 43 процента. Това е процент от имигранти, който големите градове в Германия като Франкфурт или Щутгарт ще достигнат едва след 20 години. Преди всичко имигранти от азиатските държави превърнаха Торонто в мултиетнически град. Въпреки това Канада, за разлика от СЩ има един демографски проблем. През 2011 година поне 15 процента от населението ще бъдат над 65 годишни, а според песимистичните оценки може да са дори 27.5 процента. А тъй като имигрантите не идват в страната като пеленачета, то и и при засилване на притока им не може да спре увеличението на средната възраст на населението.

Дори и ако годишно във втората най-голяма по площ държава в света идват по 225 хиляди нови жители, каквато е целта на правителството, след 7 години средната възраст ще бъде 40 години. Сред държавите от групата Ге 8 средната възраст в Канада е по-висока отколкото в Русия и СЩ, но по-ниска от тази в Германия, Италия или Япония. СТатистиците констатират висок дял възрастни хора и сред трудоспособното население на възраст от 20 до 64 години. Провинциите Алберта, Съскачиуан и Манитоуба са с най-младото население, което се дължи на високия дял коренно население в последните две провинции и на големия процент християнски заселници в Алберта.

Също както и в Европа от средата на 90-е години в Канада се води дискусия за ниската раждаемост, за съвместимостта между професия и семейство, и за насърчаването на икономиката на работната ръка. Служител в министерството по имиграцията казва, че както и други европейски държави и Канада има проблематична демографска структура. Средният брой деца на семейство намалява, а дялът преселници сред трудоспособното население става по-голям. От края на 70-те години до средата на 90-те години канадското правителство съкрати семейните помощи. От средата на 90-те години помощите отново бяха увеличени, защото на инвестициите в децата се гледаше като на подновяване на човешкия капитал. Всяко семейство получава за първите две деца по 1020 канадски долара, а за трето и всяко следващо дете по 75 долара. Освен това всяко дете под 7 годишна възраст получава по 213 долара. Освен това през 2000-а година правителството прие с изключение на областта Квебек програма за насърчаване на ранното детско развитие.

През последните десет години от Германия са пристигнали преди всичко германци от руски произход, защото тук им липсва природата. Изселниците от Казахстан затова се преселват в провинция Манитоуба. Проблем за страната остава твърде различното развитие на някои слабонаселени селски райони от една страна и гъсто населени големи градове от друга страна.