Камерън ли им е виновен?

Изгладените ризи останаха неразопаковани в куфарите. Президентът на ЕС Херман ван Ромпой беше помолил държавните и правителствени ръководители да си приготвят най-малко по три ризи, заради очакванията преговорите да продължат 3 дни. При пристигането си в Брюксел австрийският канцлер Вернер Файман дори каза, че се е запасил с пет ризи и бил подготвен за маратонски заседания чак до понеделник.

Но всичко се разви другояче, а уикендът си остава за свободни занимания. Европейските лидери демонстрираха още в началото учудващо спокойствие по въпроса за евентуален провал на срещата. Нямало нищо драматично. Ако днес не постигнем единодушие, голяма работа, ще решаваме идната година, какво толкоз? Всъщност, наистина не се случи нищо драматично. ЕС има още цяла година време, тъй като седемгодишната финансовата рамка, както в Брюксел наричат бюджета, влиза в сила чак през 2014 година. Но да лежиш на тази кълка, означава да подценяваш ситуацията. Защото никой не знае дали политическата констелация няма да се промени през идната година. Още повече, че през двата дни на срещата фронтовете се втвърдиха още повече.

Още преди началото на срещата много държави заплашиха с вето и по този начин нажежиха допълнително атмосферата. Отчасти заплахите бяха насочени в противоположни посоки. От една страна икономии, от друга - увеличаване на средствата в бюджета. Как да стигнеш до някакъв общ знаменател при това положение? А председателят на Европарламента Мартин Шулц предупреди, че колкото повече евентуалният компромис е по-различен от предложението на ЕК, толкова по-малка е вероятността Европарламентът да одобри такъв бюджет.

Изкупителната жертва

Още отсега обаче се знае кой ще бъде "плашилото", ако не бъде постигнато съгласие. Да, вярно е, че британският премиер Дейвид Камерън отиде твърде далеч с призива си за съкращения. Оставаме обаче с чувството, че някои държави-нетни платци използват това за да се скрият зад гърба му. Те тайно потриват ръце, че все пак се е намерил някой, който да не се страхува от това да си навлече омразата на останалите.

В момента Дейвид Камерън е изолиран повече от всякога. Останалите обаче имат нужда от него. Защото бюджетът трябва да бъде гласуван единодушно. Ако в следващия рунд останалите държави не направят компромис, Камерън ще бъде принуден да наложи вето. В противен случай ще загуби почва в родината си.

Ако до края на следващата година не се промени нищо, ЕС ще трябва да се оправя с бюджет от година за година. А последиците от това ще бъдат много по-сериозни, отколкото някои предполагат: вместо веднъж на седем години, големите пазарлъци ще станат ежегодни. Така ЕС ще стане непредсказуем, и кой ли инвеститор ще се захване с големи инфраструктурни проекти, ако не знае дали ще има европейско съфинансиране и през следващата година?

Тази непредсказуемост ще повлияе и на общественото мнение във Великобритания за напускане на ЕС. В европейската политика Германия дели повече интереси с Великобритания, отколкото изглежда на пръв поглед. Британците например се застъпват за прагматизъм, икономии, свободна търговия и космополитизъм. А действията на южноевропейците, начело с господата Оланд, Монти, Рахой и други, ориентират Европа по друг път. Затова британската противотежест не вреди чак толкова.

Автор:К. Хаселбах, К. Цанев; Редактор: Е. Лилов