Какво спъва германските инвеститори в България?

За България се чуха само хубави неща - от устата на българския министър за регионалното развитие Росен Плевнелиев. Ясно е защо: оптимистичните прогнози за българската икономика биха могли да примамят още инвеститори, а подчертаното добро сътрудничество с германските фирми би могло да успокои онези от тях, които въпреки всичко имат проблеми.

За България се чуха и други, не само хубави неща от самите инвеститори, които са отдавна в страната. България и Румъния често бяха давани за пример на останалите страни в региона, за съжаление не винаги положителен. Райнер Линднер, шеф на Източната комисия на германската икономика, отправи предупреждение към страните-кандидати за прием в ЕС: най-напред да стабилизират икономиката си и то така, че да нямат проблемите на България и Румъния.

Устремът изчезна

"Опитът ми показва, че само членството в ЕС не е достатъчно, за да се гарантират достатъчно добри законови рамки. Видяхме как България и Румъния се подготвяха дълго за ЕС, но след като станаха част от него, се излегнаха и си казаха: повече няма какво да правим. За съжаление това важи и до днес в много области в тези страни", заяви пред германските бизнесмени в Берлин Марко Валде от Германо-румънската търговска и индустриална камара.

Че в България все пак може да се работи и печели добре, доказват такива германски бизнесмени, които са в страната от повече от десет години. Един от тях е Бертрам Ролман, собственик на фирмата "Пирин текс" и шеф на Германо-българската търговска и индустриална камара. Това обаче далеч не означава, че бизнесът в България не се спъва от проблеми, които са отдавна известни. Например: липсата на достатъчно квалифицирана работна ръка.

"Решили сме вече да действаме на своя глава", заяви Ролман по повод на дългогодишните си усилия да убеди българските власти в необходимостта от по-добро професионално обучение в училищата. При това бизнесменът предлага схемата на така нареченото дуално образование, което действа успешно в Германия.

Българските проблеми са стари

То дава възможност на учениците да учат занаят в конкретни фирми, които евентуално след това биха ги взели на работа. Според Бертрам Ролман дуалната образователна система би стимулирала и интегрирането на социално слабите и на изолираните етнически малцинства, които така биха могли да получат достъп до икономическия живот на страната.

Бизнесменът не пести обаче критиките си по отношение на синдикалните сдружения в България, които според него са по-скоро ориентирани към печелене на влияние в политиката, отколкото към решаването на актуални, браншови проблеми. Положителното е, че въпреки трудностите Германия продължава да е търговски партньор номер едно на България и на пето място по инвестиции.

Какво все пак очакват германските бизнесмени от българското правителство? Митко Василев, управител на Германо-българската индустриална и търговска камара, си пожелава по-тясно сътрудничество и диалог с управляващите, така че предложенията на германските партньори да си пробиват по-бързо път към практиката.