Какво се знае за “независимата република“ Ужупис

„Литва бе първата съюзна република, която през 1990-а година обяви независимост от СССР. Няколко години по-късно и ние обявихме нашата независимост", казва Вилия Довиденайте, единственият официално признат гид в Ужупис - самопровъзгласилата се република в центъра на литовската столица Вилнюс. На площ от един квадратен километър там живеят 7000 души.

Ужупис означава „отвъд реката", обяснява Довиденайте, докато минаваме по мост над река Вилня, за да стигнем до микроскопичната република.

След края на Втората световна война в този квартал имало много празни къщи и мястото дълго време се ползвало с лошо име. Но ниските наеми започнали да привличат художници, разказва екскурзоводката.

Как мини-републиката се появява в центъра на Вилнюс

Саулюс Паукстис е сред хората, които след обявяването на независимостта на Литва полагат усилия този квартал да оживее. Затова например сменя статуята на Ленин с бюст на музиканта Франк Запа, който никога не е идвал по тези места. Така символично започва новият живот на района.

Две години по-късно, на първи април 1977-а година, Паукстис и режисьорът Роман Лилейкис провъзгласяват независимостта на Ужупис. Според тях това би трябвало да бъде държава джудже, в която всеки може да живее свободно, без да се придържа към обществените устои. Оттогава Лилейкис е президент на мини-републиката, която има не само президент, но и конституция, валута и национално знаме.

Как правителството приема „сепаратистите"

След първоначалната негативна реакция на литовските власти, мнението на правителството за появата на републиката на художниците се променя - властите се съгласяват с нейното съществуване. Но Ужупис и до днес си остава самопровъзгласила се и непризната от никого държава. В последните години районът много се променя - с дизайнерски бутици, стилни кафенета, грижливо оформени дворчета. Вече по никакъв начин не би могъл да бъде наречен „покрайнини".

„По ирония на съдбата сега цените на имотите в този квартал гонят вече тези в историческия център. И нито един художник не може да си позволи да си купи жилище тук", посочва Довиденайте.

Конституцията на Ужупис

Сега този район е „инкубатор на изкуствата" - първо по рода си подобно явление в балтийските страни. В Ужупис пристигат художници от цял свят, за да творят свободно.

Правилата за живеене в Ужупис са регламентирани в член 41 от конституцията. Там четем например това, че "котките не са длъжни да обичат стопаните си, но са длъжни да ги подкрепят в трудни моменти". Конституцията гарантира и правото на скептицизъм: „Всеки човек има право да се съмнява, но не е длъжен да го прави".

„Конституцията може да звучи шеговито, но в съответния контекст нейните постановки имат смисъл", подчертава Довиденайте. „След 70 години съветска власт и потискане на свободите, тази конституция провъзгласява самостоятелното мислене и свободата на мненията. Тя може да бъде разглеждана като първия писмен постулат на правата на човека в постсъветска Литва."

На първи април пък се отбелязва Денят на независимостта на Ужупис и гостите биват посрещани от „граничари". Те слагат печат, който служи като покана за участие в тържествата за празника. На първи април от кладенеца в Ужупис тече не вода, а бира, а на всеки ъгъл в мини-републиката човек може да се наслаждава на различни произведения на изкуството.

Кърваво езерце в знак на протест срещу войната в Украйна

След началото на войната на Русия срещу Украйна в Ужупис се формира силно протестно движение. Много от жителите участват в антивоенните демонстрации в знак на солидарност с Украйна, една от които е проведена до сградата на руското посолство във Вилнюс.

„Оцветихме в червено езерцето срещу сградата, което след това бе преплувано от известната в миналото спортистка Рута Мейлутите. Така искахме да покажем, че руснаците са виновни за кръвопролитието", споделя художничката Неринга Рекасуйте, една от организаторките на акцията. Подобно на нея мнозина в Ужупис се опасяват, че войната може да дойде и при тях.