Какво да се прави с българските дългове?

Какво трябва да направи България, за да зависи по-малко от капризите на съдбата? В отговор на този въпрос икономистът Георги Ангелов отбелязва, че за четири години фискалният резерв се е свил към 3 пъти. А ако от него се извади и "Сребърният фонд", каквато идея има, България ще е с най-ниския фискален резерв в Евросъюза. Освен това българската държавна машина е натрупала дълг от близо 22 милиарда лева.

Шампион е правителството с над 11 милиарда лева, от които вътрешният дълг е 4,92 милиарда. Така наречените квази-държавни дългове, възлизащи на 10,3 милиарда лева, също не са малък проблем, макар да са по-далеч от фокуса на вниманието. Най-големи длъжници в този план са държавните компании, следвани от общините и финансовите институции.

С особено голям размах са харчили НЕК, БДЖ и АЕЦ Козлодуй. Летище София, пристанище Бургас и РВД също са сред държавните компании на червено. Банката за развитие и Общинска банка са със задължения от близо 2,15 милиарда лева. Страната не може да поеме повече дългове, без това да навреди на стабилността й, категоричен е Георги Ангелов. Затова трябва бързо да се премине към балансиран бюджет.

Заровете на съдбата

Експертите препоръчват дълговете да се изплащат с парите от приватизация и с излишъци, а не с нови задължения. Но освен трупането на нови дългове, риск се крие и в изплащането на стари пасиви. В следващите девет месеца за тези цели трябва да бъдат платени три милиарда лева. Не е осигурена и сумата от около 818 милиона за дълговото плащане през януари 2013 г.

Правителството вече две години се прави, че плащането в началото на 2013 г. не съществува. А е добре в бъдеще подобни струпвания на плащания да се избягват, подчертава Георги Ганев. Това важи и за 2015 г., когато България ще трябва да изплати още около 850 млн. Ако към тази дата конюнктурата е неблагоприятна, страната ще има сериозни затруднения и стабилността й ще зависи най-вече от… заровете на съдбата, казва Ганев.

Така че и през тази, и през следващата година рисковете за икономиката на България остават. Някои от експертите все пак очакват известен растеж, но потвърждават наличието на голяма несигурност. През последните три месеца на 2011 г. реалният БВП в Европейския съюз и в Еврозоната е отбелязал спад от 0,3 процента. Намаление има и в потреблението (0,2 процента) и в инвестициите (0,3 процента) в Евросъюза.

Несигурността остава и през 2013

Спад на БВП има и в Германия, Италия, Румъния, Гърция, Белгия - страните, за които е предназначен над 40 процента от българския износ. Така че започналата рецесия в Еврозоната няма как да не повлече и България, което вече се потвърждава от данните за износа и промишлеността.

Според Димитър Чобанов началото на рецесията в България е факт от края на 2011 г., когато номиналният БВП се е свил с 2.8 процента, същото важи и за инвестициите. Най-тревожното е, че правителството не е наясно какво прави при евентуален растеж под един процент, обобщават икономистите

Крайно време е финансовият министър Симеон Дянков да напише ясен план за действие, който да прекъсне набъбването на държавните задължения. Експертите, обединени в проекта Macro Watch по идея на Институт „Отворено общество”, очакват и мерки за насърчаване на инвестициите, както и за оттласкване от дъното чрез образование, инфраструктура, институции и иновации.

Автор: Антоанета Ненкова, Редактор: Б. Михайлова