Каква катастрофа!

От доста време Франция се измъчва от съмнения в себе си. Тя се гневи на политическия стил на своя президент Никола Саркози. Не може бляскаво да се измъкне от финансовата криза, за разлика от съседна Германия, чиято икономика буквално процъфтява.

И външнополитическите удари на Франция, бързата намеса в Либия, едноличните акции в Европа, не успяха да разсеят съмненията. На всичко отгоре случаят Строс-Кан - сгромолясването на надеждната звезда на политическия небосвод. Кариерата на Строс-Кан приключи. Френските социалисти също останаха с една политическа надежда по-малко. Със Строс-Кан те щяха да имат шанса отново да покорят Елисейския дворец, както успя преди 30 години Франсоа Митеран. Във всички допитвания до общественото мнение Строс-Кан беше сред фаворитите, оставяйки на заден план и по-скоро бледите си съперници от собствената му партия.

Злорадство под сурдинка

Погледите се насочват сега към бившия лидер на социалистите Франсоа Оланд, който може да тържествува, макар и под сурдинка. Злорадството не е уместно, защото Строс-Кан има все пак много приятели. И не само това. Медийната екзекуция на обвиняемия, унижаването му от страна на американската съдебна система, събуди в добрата стара Европа чувство на солидарност със Строс-Кан. Това беше унизителна проява, предварително осъждане - не такова е европейското разбиране за право, не такъв е европейският обичай.

Добре е, че в Европа случаят Строс-Кан възбуди дискусия за високата ценност на презумцията за невиновност. Защото и в Европа има опасност да си проправят път американските привички. И в Европа предварителното осъждане не е съвсем непознат феномен.

Не само "лична работа"

Друг е въпросът за конкретните обвинения. В това отношение френската общественост сама си зашлевява шамар. Много френски президенти, включително Митеран и Ширак са имали любовници, но това се смята за "лична работа".

Обвинението в сексуална злоупотреба обаче е от съвсем друг калибър и сега французите имат пълно право да нарушат мълчанието относно "личните работи". Още преди хотелската афера в Ню Йорк е имало две жени, представили себе си за жертви на Строс-Кан, но във Франция никой не им е обърнал внимание. Верни или лъжливи, слуховете биват подметени под миндера, случаите изобщо не са разследвани. В момента в дискусионната култура на Франция има известна промяна - повдига се дори въпросът дали изобщо мястото на женкарите е по високите етажи на властта.