Как Найджъл стана Найден

Бежаново е малко, полуизоставено село в Добричко. Сгушено между плодородни добруджански ниви, то се намира на около 4 км от румънската граница и на 12-ина км от морето. Някога селото е било голямо, имало е дори собствено училище. Днес обаче повечето къщи са изоставени, Бежаново си няма дори кръчма. Функцията на такава изпълнява местната бакалия. Най-търсените стоки в нея са хлябът и бирата, а 50-ината бежановци се събират на приказка отпред дълго преди тя да отвори врати.

Един англичанин в Добричко

Именно това село е избрал за новия си дом 40-годишният Найджъл - един от десетките британци, заселили се именно в този отдалечен край на България: „Идвам от Нотингам в Англия. Нямаше нещо особено, което да ме привлече точно към Бежаново. Просто гледах имоти. Хареса ми това, което видях тук. Хареса ми, че селото е малко, че е близо до плажа, при това не до туристически плаж. Това е причината да се установя тук”, казва Найджъл.

Той живее в Бежаново вече от около три години. Съвсем сам. Местният начин на живот е много по-различен от този в едно английско село, но той вече е привикнал към него и му харесва. „Животът е много по-спокоен. Не ти трябват много пари, за да оцелееш тук. Не искаш да притежаваш лукса, който имаш в Англия, защото не ти трябва. В една английска кухня имаш толкова много електрически уреди, а какво повече ти трябва в едно българско село от печка на дърва?”

На български

Луксът, от който Найджъл не могъл да се откаже, е къпането във вана преди лягане. Поставил я е сам в собственоръчно построената баня. Това със сигурност е единствената вана не само в Бежаново, но и в цялата околност. Иначе Найджъл вече е успял да привикне към местния начин на живот. Говори малко български, но достатъчно добре, за да бъбри със съседите. Една от съседките му, Иванка, споделя: „Той научи български преди ние да научим английски. Лично на мен, макар че съм млад човек, ми е много трудно да изговарям думите.”

Съселяните на Найджъл са имали големи проблеми и с името му. Понеже им било трудно да го запомнят и произнасят, решили просто да го прекръстят. „Имахме проблем с името му. Не е тайна, че ние сме хора от дълбоката провинция и акцентът ни на говор е малко по-различен от всички останали. Неговото име беше странно за нас и затова решихме да го побългарим. Така Найджъл стана Найден”, казва Иванка.

"Няма да се върна в Англия"

Найджъл приема българското си име с чувство за хумор и като част от новия си живот, от който той няма намерение да се отказва. „Със сигурност няма да се върна в Англия. Българите мислят, че Англия е страната на млякото и меда, на големите пари... Може и да е. Но това е и страна, в която престъпникът има права, а жертвата не получава нищо. Полицията няма никаква власт. Такава е политиката - бюрокрация без край. И за всичко това е виновен Европейският съюз.”