Как Москва и Атина се смразиха

Наскоро Гърция реши да изгони двама руски дипломати и да забрани влизането на нейна територия на други двама руски граждани. Причината: Атина ги обвинява в намеса във вътрешните работи на страната и незаконни действия срещу националната сигурност. Гръцкото правителство твърди, че четиримата руснаци са опитали да осуетят споразумението за смяната на името на Македония, като купят съпротивата на гръцки кметове, бизнесмени и влиятелни духовници.

„Гърция иска да има добри отношения с всички страни, но няма да приемем поведение, което показва неуважение към гръцките власти и е в разрез с гръцките закони," заяви говорителят на правителството Димитрис Цанакополус. Оттогава отношенията между двете държави са влошени.

Всички искат Балканите

Руският президент Владимир Путин изобщо не беше доволен от договорката за смяната на името на Македония. От край време Русия си съперничи с Европейския съюз за контрола над Балканите. След постигнатото през юни споразумение Гърция вече няма да блокира присъединяването на Македония към ЕС и НАТО. Така Македония, подобно на Румъния и България, окончателно ще се обвърже със Запада. Лоша новина за руския президент. Но за какво са им притрябвали на Путин и Европа слаборазвитите балкански държави?

Балканският полуостров свързва Западна Европа с Азия и затова е един от най-важните търговски маршрути. След като Китай се сдоби с най-голямото гръцко пристанище Пирея, големите икономически сили впериха поглед в региона. „Новият Път на коприната ще се простира от Китай до пpиcтaнищeтo в Πиpeя, а оттам ще продължи през Балканите към страните от Централна Европа. Това придава особено значение на Гърция в региона", обяснява журналистът Ефтимис Ангелудис.

Стратегическата роля на Гърция

От край време гръцкият премиер Алексис Ципрас се старае да поддържа добри отношения със северните си съседи. Но интересът на Атина към Балканите датира от преди неговото идване на власт. „Гърция изигра основна роля за присъединяването на България и Румъния към ЕС през 2007 г.. Това, че Атина успя да превърне Скопие в свой партньор, е огромен напредък за региона“, казва Ангелудис. Според него, сближаването на двете държави е „знак на надежда“.

Но Западна Европа пренебрегва стратегическото значение на Гърция. На Запад гледат на държавата като на данъчен измамник и черна овца и не осъзнават каква важна роля би могла да изиграе тя в подобряването на отношенията с Турция.

Именно от примера с Анкара става ясно, че Европа не може просто да се надява на съюзници. Трябват и усилия. Дълго време турската държава искаше да бъде приятел на Брюксел, но оттам я размотаваха. Категоричната победа на Ердоган на изборите през юни и затоплянето на отношенията с Русия са свидетелство за провала на ЕС. Брюксел не успя веднъж завинаги да привлече Турция на своя страна.

Дали Европа се е поучила от тази грешка, ще стане ясно в процеса на сближаване със Западните Балкани. „Европа не бива да пропилява шанса си,“ предупреждава Ангелудис. „Говорим за привличането на един изключително важен за световната търговия регион. Казано другояче: ЕС трябва да отвори врати за страните от Западните Балкани.“

Като придърпа към себе си Македония, Европа отбеляза голяма победа в борбата за власт с Русия. Но и за този успех, Брюксел трябва отчасти да благодари на Атина.

Руският месия

По традиция Гърция вижда в Русия свой духовен съмишленик. Но експертът по балканските въпроси към гръцкия вестник „Катимерини“ Ставрос Цимас е на мнение, че православната традиция слабо обединява двете държави. „Сред религиозните общности е разпространен митът, че велика Русия идва на помощ на вярващите гърци винаги, когато те имат нужда от това," разказва Цимас. Но подкрепа от руска страна никога не е имало, смята той. Това се видяло и наскоро: „Когато Алексис Ципрас отиде в Москва да моли за финансова помощ, Путин го отпрати към Брюксел.“

Въпреки това в Гърция продължават да гледат на Русия положително. Последните социалистически проучвания показват, че гърците имат изключително високо мнение за Владимир Путин. И точно това е изненадващо, според експерта по балканските въпроси Ставрос Цимас. „Сънародниците ми явно не знаят нищо за Русия – нито за икономиката, нито за потъпкването на човешките права,“ казва той. Журналистът Ефтимис Ангелудис е на същото мнение. Според него, гърците гледали на Русия като на месия – имидж, подхранван най-вече от абсурдните приказки на православната църква. Ангелудис разказва, че през последните години конспиративните теории ставали все по-популярни в Гърция: „Теории, които ги има от край време, намериха публика по време на финансовата криза, когато гръцкият народ се чувстваше безпомощен и отчужден от Европа."

Догодина гърците ще гласуват за нов парламент. След края на изборите ще стане ясно дали стратегията на Ципрас и ЕС е била убедителна.