Казанова за себе си

Едно е сигурно: Казанова е разгневил не един и двама свои съвременници. Където и да е бил, а той е пътувал непрекъснато, от Венеция до Варшава или от Париж до Виена, е създавал проблеми. Първоначално е омайвал важните хора в града, въртял ги е на пръста си, докато пребиваването му не е приключвало със скандал и преследване.

Любовчията

Причините за неговите неприятности са различни: понякога става дума за пари, понякога за политика, а много често и за любовните му похождения, с които Казанова остава в историята и заради които името му се превръща в нарицателно. Не че през 18 век сексуалността е представлявала особен морален проблем - в противен случай той не би се сприятелил с любовника на една монахиня, с която също е имал по-близки отношения. Този любовник е бил специалният пратеник на Франция във Венеция. По-късно той става министър и предлага на Казанова да напише своите мемоари, които да изпрати като своя визитна картичка на мадам Помпадур.

Джакомо Казанова се вслушва в съвета на приятеля си и постига значителен успех с книгата "Историята на моя живот". Той я пише на френски език, който започва да учи усилено на 18-годишна възраст по изричното настояване на един кардинал. Казанова си дава сметка, че френският е единственият европейски език, който благодарение на усилията на създадената повече от век по-рано Френска Академия е почти изцяло предпазен от чуждоезични влияния.

Писателят-глупак

Казанова е бил известен със своята повърхностност и използването на всякакви средства, за да достигне целите си. Веднъж той се среща с Волтер, който по-късно ще го определи като глупак. И вероятно е бил прав.

Неподправеният поглед върху живота, аристокрацията и епохата обаче осигурява на мемоарите на Казанова място в световната литература. Ръкописът на тази книга е част от френското културно наследство и вероятно поради това държавата е заплатила пазената в тайна, но със сигурност значителна сума, за да се сдобие с него.