Интервю с Рупрехт Поленц, председател на комисията за външна политика в германския Бундестаг, по повод кончината на Борис Елцин

та, че германците са особено благодарни за приноса, който Елцин със своите решения е оказал за германското единство. Следва интервю с Рупрехт Поленц, председател на комисията за външна политика в германския Бундестаг.

Г-н Поленц, как смятате, беше ли Елцин действително смел борец за демокрация и свобода, както го нарече канцлерката Ангела Меркел?

“Мисля, че пред очите на всички нас е все още онзи паметен момент, когато Елцин, застанал върху един танк, предотврати със смелостта и ангажимента си опита за комунистически преврат, насочен срещу Михаил Горбачов. След разпаденето на Съветския Съюз Елцин проправи пътя на Русия към установяване на пазарна икономика и демокрация. Същевременно обаче трябва да подчертая, че Елцин не разполагаше с ориентирите, които имаха други страни в Средна и Източна Европа, и благодарение на които тези страни получиха сравнително бързо перспектива за присъединяване към ЕС. Според мен на този факт се дължи и незадоволителното развитие на нещата в Русия в годините след това.”

Елцин действително загубва контрола в Русия, като се има предвид факта, че той позволява на олигарси да опустошат страната, а и не винаги прибягва до демократични методи за осъществяване на целите си. Нека не забравяме, че по негова заповед бе щурмуван Белия дом в Москва.

“В този случай става дума за разпускането на парламента, който поради факта, че бе сформиран още по комунистическо време, се противопоставяше на реформите. Безспорно става дума за преувеличено твърд подход, но може би по онова време не е имало друга алтернатива. По същото време Елцин забрани и комунистическата партия. Заслугите му са големи, като се има предвид факта, че благодарение на него разпадането на Съветския Съюз премина мирно. Елцин допринесе и за сближаването на Изтока и Запада след края на Студената война. Русия постави на нова основа и отношенията си с НАТО. Всичко това бе извършено по време на мандата на Елцин.”

Как мислите, дължи ли се именно на тези негови заслуги мълчанието на Запада, след като Елцин нареди да бъде щурмуван парламента?

“Мисля, че по онова време Западът наблюдаваше с притаен дъх дали Русия ще поеме по мирен път, дали в страната има шанс да бъдат установени демокрация и пазарна икономика. Западът гледаше на Елцин, който е първият демократично избран руски президент, като на гарант за това развитие. От друга страна Елцин започна войната в Чечения, което е безспорно отрицателен момент в политическата му кариера. Въпреки това не бива да забравяме, че особено ние германците трябва да сме му особено благодарни за неговия принос за германското обединение, станало възможно след изтеглянето на руските войски от Берлин и Източна Германия през 1994-та година.”

В родината си Елцин не е особено почитан. Защо?

“Мисля, че това се дължи на спомена за последните години на управлението му. Тогава Русия изпадна в сериозна икономическа криза. Мнозина възприемаха новоспечелената свобода като хаос. Вие споменахте вече опустошаването на страната от олигарсите. Всичко това събуди в мнозина руснаци копнежа за старите времена под ръководството на Брежнев. Но с оглед на настоящото развитие в Русия, с оглед на авторитарното управление на сегашното политическо ръководство, трябва да кажа, че всичко постигнато от Елцин по отношение на демокрацията, свободата, спазването на човешките права, е много повече, отколкото е налице сега. Ето защо не ме учудва факта, че в момента, по повод кончината на Елцин, Кремъл е загрижен от вероятността за възраждане на спомена за неговите постижения.”

Г-н Поленц, как мислите, по отношение на демокрацията наблюдава ли се известно връщане на назад от времето на Елцин?

“Да, особено по отношение на свободата на словото в Русия. Всъщност може да се каже, че в сравнение с годините на Елцин днес Русия като цяло се управлява много по-авторитарно. Трябва да се съобразим и с факта, че много от грешките, допуснати от Елцин, всъщност бяха непредотвратими след 7 десетилетия съветска диктатура и без ориентирите, които, както вече споменах, имаха други страни в Средна и Източна Еавропа, като Полша, Унгария и Румъния например, получили перспективата за членство в ЕС. Както тогава, така и днес Русия не разполага с тези ориентири.”