Интервю на Дойче Веле с Комисаря на ЕС по разширяването Гюнтер Верхойген за евентуалното присъединяване на Турция

Въпрос: Г-н Верхойген, канцлерът Герхард Шрьодер заяви, че Турция има добри шансове за членство в ЕС. Споделяте ли тази оценка?

Верхойген: Аз не би трябвало да правя прогнози, защото не съм онзи, който накрая на т.г. ще трябва да представи доклада, възоснова на който ще се решава, дали да се започнат преговори с Турция или не. Мога да кажа само това, че през последните години ставаме свидетели на все по-барзо развиващ се и все по-динамичен процес на реформи в Турция, която като че ли надминава очакванията на повечето наблюдатели.

В: Т.е. вие не сте така скептично настроен, както някои други по отношение на присъединяването на Турция към ЕС, като например федералния президент Рау?

О: Аз, съм длъжен да представлявам политиката на ЕС, който има установена от десетилетия политика, че Турция може да стане член. Този въпрос отдавна е регламентиран в рамките на ЕС. Турция може да стане член. Става дума за въпроса, дали тя изпълнява условията за целта. Трябва впрочем да кажа, че на този въпрос, дали Турция може да стане член или не, е отговаряно от всички досегашни федерални правителства на Германия така: "да, може". А фактът, че става дума за много голяма страна с мюсюлманско население, с големи социални проблеми и много отдалечена - това не е меродавно.

В: А страна, където доходите на глава от населението не достигат дори една трета част от средните за ЕС? Според едно проучване на Мюнхенския институт за Източна Европа, цитирано от вестник Ди Велт, приемането на Турция в евросъюза би довело до нетни трансфери в размер на до 14 милиарда евро ако се съхранят в досегашния им вид аграрната и регионалната политика на ЕС. Може ли всъщност ЕС да си позволи във финнасово отношение присъединяването на Турция?

О: Намирам подобни проучвания за наистина непоносими. Онези, които правят такива проучвания, изобщо не знаят, на каква основа ще преговаряме и какви цели ще искаме да постигнем на преговорите. Че няма да преговаряме с Турция на същата база, на която преговаряме със Словения или със Словакия, би трябвало май да е ясно. Също и че в хода на този преговорен процес ще се стигне до дълбоки реформи в самия ЕС, особено задължително при по-крупните разходи за аграрната и структурната политика, е ясно от самосебе си. Трябва наистина да заявя, че при подобни проучвания би трябвало и да се каже, дали ще подходим към Турция точно така, както подхождаме към 10-те или дванайсетте страни, които се присъединяват сега. Подобни намерения обаче няма никой.

В: Сигурно при решението - преговори - да или не?, ще стане дума за критериите, т.е. за институционалната стабилност, съблюдаването правата на човека, правата на малцинствата. Да се поставя обаче въпроса за финансите не е нищо друго освен реалистично. Германия например като най-крупната икономика в ЕС тогава ще трябва да се нагърби с около 22 % от допълнителното финансово бреме или с над три милиарда евро годишно?

О: Още веднъж повтарям, че в момента не разговаряме за това, по какво ще преговаряме, ка ще изглежда договора за присъединяване. В момента се говори само за това, дали Турция изпълнява политическите предпоставки за присъединяването. Да се излиза сега с някакви цифри, е наистина безумно. Защото в момента, в който се стигне до приключване на преговорите, момент, който никой отсега не може да предскажеи никой не знае, дали изобщо ще се стигне до него, ще бъдем в коренно различно положение. Наистина отказвам да участвам в подобни игрички, които не преследват друга цел освен да създават сред хората допълнителна несигурност и към неописуемите аргументи, каквито вече има, от типа на "не искаме ислямска страна", сега се прибави и аргумента "те са твърде бедни".

В: По какъв път би поела отхвърлената от ЕС Турция и какви биха били последствията за ЕС?

О: Трудно е да се преценят последствията. Всеобщо убеждение е, че Турция, ако й бъде окончателно отказана европейската перспектива, след малко или много време би се превърнала в жертва на ислявския фундаментализъм. А по този начин бихме се озовали пред тотална стратегическа промяна в целия регион на Средния и Близкия изток с масивно влияние върху политическата и икономическата сигурност на Европа. Онези, които така елегантно твърдят, че на Турция би могло да се предложи т.н. "привилегировано партньорство", каквото всъщност съществува вече от много години, би трябвало да помислят и за тези възможни последствия.