Има ли трудова дискриминация в Германия?

Германия има нужда от специалисти. В страната липсват лекари, инженери, хора с добро професионално образование, единодушни са политиците. Въпреки това страната не използва потенциала, с който разполага, твърди Мартин Хюн. Той е от корейски произход, роден в Германия, завършил е политика и международни връзки в САЩ и Белгия. Като юноша играе в националния отбор на Германия по хокей на лед, а днес... си търси работа. Мартин Хюн е огорчен и гневен, но въпреки това си струва да изслушаме аргументите му – нищо, че на моменти звучат остро и едностранчиво.

"Преди години ме поканиха на интервю в Бон, където кандидатствах за германски представител в ООН по въпросите на спорта. Разговорът тръгна добре, но по едно време човекът от Външно министерство ме попита: „В биографията Ви пише доста за Корея, но Вие кандидатствате за германска служба. Как стои въпросът с лоялността Ви?” Аз просто отговорих, че съм германски гражданин. Малко след това напуснах родния град на Бетовен с неприятно усещане. Няколко дни по-късно по електронната поща получих отказ."

Високовалифициран бездомник

Подобни неща са се случвали на Хюн и преди. Вече започва да си мисли, че организациите, в които кандидатства за работа, очевидно не желаят германци, изглеждащи като азиатци. "Те си искат чистокръвен местен човек", казва той. Приятелите го наричали „висококвалифициран бездомник” и „гурбетчия”, защото след университета изкарал безброй стажове, а досега никога не е имал трудов договор за повече от година. А вече е на 33.

Германците, произхождащи от корейски семейства, се дават като пример за успешна интеграция. Те се смятат за много способни студенти и абсолвенти, но така и не успяват по-късно да стигнат до ръководни постове. Нито в бизнеса, нито по институциите.

"Илюзия е, че доброто образование ти осигурява издигане. Мит е, че академичната диплома е ваксина срещу безработица. Дори когато корейският произход ти дава бонуса на един добър имидж, това пак не гарантира лесен старт в трудовия живот. Кой ще пробие стъкления таван и ще се издигне – в Германия това твърде често зависи от случайността, от правилното фамилно име, от пола, от възрастта или от социалния произход", убеден е Хюн .

Успешната формула: мъж, млад, местен

Как да си обясним факта, че добре квалифицирани млади хора с чуждестранни дипломи не си намират подходяща работа в Германия, само защото не признават квалификацията им? Как да си обясним факта, че хора с чуждестранен произход имат по-малки шансове от местните, дори когато квалификацията, способностите и качествата им са на същото равнище? Защо на мигрантите се гледа като на някакъв риск? Защо те - но не само те, а и инвалидите, хората над 50 и жените – минават за по-неефективни, по-бавни и в крайна сметка за заплаха на хармонията по месторабота?

Очевидно един специалист не бива да бъде: над 40-годишен, жена, с чуждестранен произход. Лошо е дори, ако само името му звучи чуждестранно. "Оплакваме се от липса на квалифицирана работна ръка, а си затваряме очите за толкова много талантливи хора наоколо ни. Търсим експерти от чужбина, обещаваме „сини карти”, после не разбираме защо индийците, например, предпочитат САЩ и Великобритания – а не възлагаме доверие на индийците от смесени бракове в Германия. Защо тогава да се чудим, че толкова много млади германци вече търсят щастието си не в родината си, а отвъд Океана?", възмущава се младият германец от азиатски произход.

Германия се хвали, че е страна на поетите и философите. Но това са спомени от миналото, категоричен е Хюн. "Днес сме страна на липсващата воля, страната с една от най-несправедливите образователни системи в западния индустриален свят. В Германия не липсват специалисти. Липсва готовността да подкрепиш кадърните хора, да им дадеш реалистичен шанс. Недостигът е причинен от предразсъдъци и човешки недомислия. Срещу това трябва да се борим", казва Хюн.

Защото, както е казал Мартин Лутър Кинг: „Забавената справедливост е отказана справедливост”.

АГ, ДПА, ДРадио, А. Андреев; Редактор: Е. Лилов