Израел планира разширяване на селищата си на окупирания Западен бряг със строежа на 3500 нови жилища

В Близкия изток – нищо ново: периодично след всяка стъпка по посока към мира следва кълбо назад. Така и станалите сега известни строителни планове на израелското правителство застрашават предпазливото сближение между израелци и палестинци, наблюдавано през последните седмици, след като бяха освободени палестински затворници и дори радикално-ислямските групировки се съгласиха на “почивка” във въоръжената борба срещу Израел. А израелската армия спря т.н. “целенасочени умъртвявания” на действителни или предполагаеми терористи и започна да се изтегля от петте най-големи палестински градове на Западния бряг. И най-вече след като стана ясно, че израелските колонисти и войски ще започнат да опразват от месец юли нататък ивицата Газа.

Надеждата за постепенно осъществяване на “пътната карта” за мир в Близкия изток обаче не продължи дълго. Защото заплануваното изграждане на няколко хиляди жилища на окупирания Западен бряг е недвусмислено нарушение срещу пътната карта на близкоизточната четворка, предвиждаща постепенното опразване на вече съществуващите израелски заселнически колонии на Западния бряг с техните над 250 хиляди колонисти. Досега Израел обаче е дал само съгласието си за опразването на четири от тези колонии.

Това, което особено разярява палестинците сега, е фактът, че със заплануваното използване на палестински земи Израел като че ли подготвя анектиране, защото планираните жилища трябва да се строят предимно между Ерусалим и селището Маалех Адумим на изток, което още сега наброява около 30 хиляди жители. Трябва специално да се отбележи, че замисълът не е заплануваните заграждения за сигурност да преминават между Ерусалим и Маалех Адумим, които Израел вече издигна на големи участъци. Същото е в сила и за още две големи колонии недалеч от Ерусалим. Както изглежда, целта е околностите на Ерусалим да бъдат изцяло включени в този проект за Голям Ерусалим под израелски флаг.

За палестинците това е напълно неприемливо, защото те продължават да настояват Източен Ерусалим да бъде тяхна столица, макар и сега да се намира под израелска администрация. Отрязването на по-нататъшни големи части от палестинските земи не е за тях тема, която да се обсъжда. Още повече, че в случая действителност би станало “кантонизирането” на Палестина, за каквото от край време съществуват опасения. Отделни области от бъдещата палестинска държава няма да са цялостни, а само свързани с коридори помежду си. Жизнеспособността на подобна формация би била по всяка вероятност твърде ограничена.

Ала явно намеренията на израелския премиер Ариел Шарон са сериозни. Голяма част от бившите му съратници от фронта на колонистите изцяло изгубиха доверието си в него, заради заплануваното изтегляне от Газа. Те го ругаят като предател, мнозина от тях агитират против изтеглянето, призовавайки и към въоръжена съпротива, когато израелските войски през лятото предприемат опита да евакуират от Газа около 9000 колонисти. Тази съпротива би могла да се поотслаби, ако Шарон, някогашният пропагандист на идеята за Велик Израел, им обещае Велик Ерусалим. Така да се каже, като утешителна печалба за депутатите от собствените редици, които ядосани от изтеглянето искат на предстоящия вот за бюджета да гласуват против правителството.

Вашингтон подкани преди няколко седмици Израел, да не изгражда повече селища на Западния бряг. От друга страна Шарон се чувства подкрепян от президента Джордж Буш, който преди близо една година заяви, че би било нереалистично да се вярва, че Израел след сключване на мир би се прибрал в старите си граници от 1967 год. Велик Ерусалим след разширяването на колониите обаче надали би могъл да бъде предмет на мирните преговори с палестинците, а по-скоро ще се превърне в причина за следващата интифада.