Изгубени в кризата

Само преди седмица Съветът на ЕС по общи въпроси единодушно остави в сила специално създадения за София и Букурещ "механизъм за сътрудничество и оценка", с който се оказва помощ на двете страни да изпълнят препоръките, залегнали в ежегодните мониторингови доклади на Европейската Комисия /ЕК/.

Надеждите за отмяна на унизителния механизъм рухнаха след като всичките 25 европейски партньорки на двете претендентки за влизане в Шенген и еврозоната консенсусно приеха, според деликатната европейска терминология, че България "има нужда от допълнителен напредък за постигане на убедителни резултати в борбата с корупцията по високите етажи, както и с организираната престъпност". 

И още, че няколкото скандални назначения в съдебната власт "не отговарят на стандартите за прозрачност и правдоподобност", както и че въпросната съдебна власт "засега не показва решимост за реформа", като конкретно се посочва липсата на закон за отнемане на имуществото, освен това батаците в сферата на обществените поръчки, слабото и неефективно разследване.

Сливенският пример

На този фон по настояване на ЕК правителството на ГЕРБ се оказа принудено да спре всичките 8 европроекта за строителство на стойност от около 30 милиона евро в община Сливен, където кмет е близкият приятел на премиера и някогашен футболист Йордан Лечков.

Въпреки съмненията за корупция и злоупотреби с европари, както и водената в момента проверка на прокуратурата, въпросният кмет не само остава на поста си, но и се готви да участва в местния вот с подкрепата на ГЕРБ за трети мандат. И ако някога Сливен се хвалеше със своите перспективни бизнес планове, през последните десет години за града се говори главно като за гетоизирано средище на корупция и развъдник на експортна женска плът.                   

Това е само един от многобройните примери. Неслучайно иначе обърканата от кризата в еврозоната Европа постанови, че не само ЕК, но Световната и Европейската инвестиционна банка ще оказват експертна помощ на България за усвояването на евросредствата, за което страната хронически няма нужния капацитет.

Пари вече няма да валят... 

Начинът на финансиране на европейските членки от бюджета на общността между 2014-2020 година тепърва ще бъде кризисно променен и коригиран в зависимост от реформите и реалните нужди, а досегашният "златен дъжд" на еврофондовете със сигурност ще се трансформира в дисциплиниращ инструмент за всяка отделна страна.

В този хаос, управляващите в България изпаднаха в тотално предизборно раздвоение по въпроса за приемане на еврото. За по-малко от месец те се лашкаха между паникьорското си дистанциране от влизане в еврозоната до изпълнение на поетия ангажимент страната "да приеме еврото възможно най-бързо, въпреки кризата, обхванала ЕС", както се изказа миналата седмица пред „Уолстрийт джърнъл” финансовият министър Дянков.

Тепърва анализаторите ще свързват удивителната еволюция в плановете на „повелителя” на българските финанси, който в края на юли обяви, че след случилото се в Гърция "България не би приела да се присъедини към еврозоната в сегашното й състояние", с диаметрално промененото свое и на своя премиер становище само броени дни след посещението на председателя на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер в София и последвалото му окуражаващо българските евронамерения интервю.

Нужда от експертна корекция

Отсега, обаче е видно, че в управлението на българското корабче в опасните води на световната и европейска финансови криза липсват опит и знания, няма и посока. Тъкмо тези фактори би следвало да бъдат определящи в предстоящия избор на българите за нов държавен глава и кметове.

Защото в рамките на своите конституционни правомощия президентската институция би могла да компенсира с професионална експертиза, точни оценки и практически познания лутанията не само на сегашното, но и на всяко следващо българско правителство в очертаващите се сложни времена на Стария континент.

И то не като заложник на партийни зависимости и пристрастия, а с аргументите на доказан международен опит и европейски знания. Каквито, уви, до болка известните „аркашки” от политическите централи не притежават. Те биха могли да превърнат предстоящия вот в спектакъл, но не и да го изпълнят с разум и реална полза.