И други са влизали в Европа не през парадната врата

Когато Константинос Караманлис беше удостоен с Карловата награда за мир на град Аахен през 1978 г., той предупреди да не се изпада в неуместна дребнавост. Караманлис имаше предвид онези политици и скептици, които дотолкова се втренчвали в детайлите, че не забелязвали общото цяло. По този начин дребнавите интереси преобладавали над големите цели на европейското единение.

Караманлис, един от пионерите на западното обвързване на Гърция през 20 век, припомни преди 3 десетилетия за някои европейски принципи, които и сега, в хода на текущия дебат за "фалиралите гърци", поизпаднаха в забвение. Наистина ядовете заради статистическите манипулации на гръцки правителства са оправдани, както и настояванията Атина най-сетне да предприеме мерки за икономии.

И други страни са приемани по политически съображения

Всичко това бе ясно и на правителствените ръководители на деветте държави-членки на Европейската общност от юни 1975 година, които трябваше да решават по молбата на Гърция за присъединяване. При това те явно са осъзнавали, че "Гърция ще бъде преди всичко консуматор на общността", както пише един вестник от онова време. Комисията на Европейската Общност тогава също се изказва скептично за зрелостта на Гърция да се присъедини, но преди всичко Бон и Париж се застъпват за приема на Атина, по политически причини.

Днес често може да се чуе, че не чак приемът на Гърция в еврозоната, а още самото присъединяване към общността през 1981 г. е било грешка. Този аргумент обаче е свидетелство за къса историческа памет. Тогавашните лидери в Париж и Бон Жискар Д'Естен и Хелмут Шмид ясно осъзнават политическото значение на Гърция за Западна Европа.

Опасни съседи в опасен регион

Отървала се едва 1974 г. от военен режим, все още с неукрепнала демокрация, страната граничи с три комунистически диктатури: България, Албания и Югославия. Тогава повечето наблюдатели се опасяват от нахлуване на Москва в Югославия. Тъй като и враждата между Атина и Анкара след турското нахлуване на остров Кипър са разгаря опасно, повеля на деня изглежда да бъде стабилизиран регионът чрез приема на Гърция в Европейската Общност.

Турция и Балканите са до днес основните фактори за политическото значение на Гърция за Европа. Умиротворените след мъчителни усилия балкански държави са се отправили към Брюксел и все някой ден ще достигнат целта. Приемането на Турция обаче, макар и далечна перспектива, изглежда по-скоро невероятно. Затова Гърция в дълготраен план ще остане геополитически експонирана европейска държава, граничеща с най-важния съсед на ЕС, наред с Русия. В интерес на ЕС е Гърция да остане стабилна и здраво обвързана страна-член на общността на границата с Турция.