И без Бог сме си добре

Да си щастлив зависи от това какво ти се случва и как се отнасяш към него, пише известният философ и невролог Сам Харис в провокативната си книга "Моралният пейзаж". Когато нещо причинява зло на много хора, то е зло и неморално, а когато ги ощастливява, е морално и добро, смята той.

В поне 21 американски щата, казва Харис, има училища, в които децата все още биват "дисциплинирани" чрез физически наказания. Оправданието е, разбира се, религиозно: създателят на Вселената искал да си послужим с пръчката и да накажем детето, та да се вразуми. В името на Бог причиняваме на децата си болка, страх и унижение. Ако взимаме обаче присърце благото на нашите деца, по-добре е да се запитаме дали трябва да извличаме морала си от Библията, казва Харис.

Доброто и злото

Всички научни изследвания доказват, че физическото наказание причинява патологични социални деформации. Според науката насилието е деструктивно, отмъщението и побоят вредят както на благото на отделния човек, така и на цялото общество.

Ако се вгледаме в причините за своите действия, откриваме неща, които попадат изцяло в сферата на морала, т.е. на онова, което наричаме "добро" и "зло". "Доброто" и "злото" се коренят много по-дълбоко, те не са свързани с религиозната принадлежност на човека. Няма християнски или мюсюлмански морал, както няма и християнска физика или пък мюсюлманска алгебра. Моралът е всъщност клон от науката, макар все още да е недоразвит.

Твърдо убеден съм, казва Харис, че както религиозните, така и нерелигиозните хора хранят фатална вяра в ограничеността на разума. Смятат, че разумът не може да даде отговор на важните житейски въпроси. Строго религиозните са убедени, че няма ясни отговори на моралните въпроси - но само защото Бог така е пожелал. Докато според либерално настроените хора няма обективен отговор на моралните въпроси.

Едно опасно неравновесие

Показателно е, че морализмът не е еднакво силен сред религиозните и нерелигиозните хора. Либералните среди стават все по-безсилни спрямо религиозните фанатици. Вследствие на това неравновесие в Америка станаха възможни безумни неща - например забраната за изследвания върху ембрионалните стволови клетки, призивите за забрана на богохулството и пр. Същото това неравновесие отслаби Запада в борбата му срещу радикалния ислям и доведе дотам, че общества, започнали да се развиват демократично, се превърнаха в нови халифати.

Учените са предимно либерално настроени. Само че поне в САЩ отстъпките, които учени правят пред религиозния догматизъм, са просто ужасяващи. Показателно е, че в обществения дискурс се наложиха старомодни идеи като тази на Стивън Джей Гулд, според когото науката и религията изобщо не си противоречат - те били просто две различни научни сфери. Науката имала най-тежката дума по въпросите на физическата вселена, докато религията имала върховен авторитет по въпросите на ценностите, морала, щастието и смисъла на живота, убеден е Гулд.

АГ, ДЦ, ДПА, Б. Рачева; Редактор: Е. Лилов