Зелена ли е "зелената реформа"?

Проектът е мащабен и в него става въпрос за много пари: понастоящем ЕС субсидира селските стопани с 60 милиарда евро годишно, като досега те получаваха преки субсидии в зависимост от големината на обработваемата площ - без значение какво и как отглеждат на нея. Това обаче трябва да се промени, убеден е Брюксел. Затова в бъдеще субсидиите ще бъдат изплащани в пълен размер, само ако селските стопани допринасят за опазването на околната среда.

Според плана на аграрните министри от Евросъюза, най-малко 30 процента от директните плащания трябва да бъдат обвързани с екологично съобразено селско стопанство. За да получават субсидията в пълен размер, отсега нататък селските стопани ще трябва да отглеждат поне две или три различни култури, като минимум пет процента от обработваемите площи трябва да бъдат обработвани екологично и да служат за защита на видовете.

Само празни приказки?

Европейската аграрна политика трябва да стане "зелена" - това е мотото на аграрните министри. Само че зад него се крият само празни приказки, твърдят природозащитници: "Екологичните регламенти, формулирани в предложението на аграрните министри са толкова несъдържателни, че не помагат нито за защита на видовете, нито на околната среда", казва Райнхилд Бенинг, експертка от Германското сдружение за защита на природата и околната среда. Тя допълва: "Първоначално ЕК беше предложила селските стопани да се задължат да предоставят седем процента от обработваемите площи за защита на видовете, под формата на цветни поляни за пчелите или места за гнездене на птиците. Сега останаха само пет процента и всъщност селските стопани могат да продължат да ги обработват почти по същия начин, както досега", казва Бенинг.

Генералният секретар на Сдружението на германските селски стопани Хелмут Борн има обяснение за намаляването на защитените зони от седем на пет процента: "В настоящия момент Европа страда от недостиг на хранителни продукти и енергия. Ние се нуждаем от всеки хектар обработваема площ." Борн е доволен от постигнатия компромис. Сдружението на германските селски стопани критикува единствено промените в регламента на захарния пазар. Този регламент защитава европейските производители от евтиния внос от Южна Америка. Според предложението на Брюксел обаче, защитната клауза ще отпадне най-късно след четири години. Борн настоява защитната клауза да бъде продължена още веднъж до 2020 година.

Да очакваме ли още компромиси?

Все още никой не знае как ще изглежда окончателният вариант на аграрната реформа. Все пак предстоят още преговори. Освен това реформата трябва да бъде гласувана от Европейския парламент и от страните-членки, т.е. трябва да очакваме и още компромиси. Федералният министър на селското стопанство Илзе Айгнер обаче е оптимист. Тя смята, че съответните закони могат да бъдат приети формално до есента. В такъв случай аграрната раформа може да влезе в сила през 2015 година.

Автор: Д. Фрачек, К. Цанев/Редактор: М. Илчева