Звучи познато: реституцията в Сърбия

Сръбският вицепремиер Божидар Джелич заяви, че законът се отнася до всички имоти, иззети след Втората световна война: недвижими имоти, фирмена собственост, лична собственост, селскостопански имоти. "Заинтересованите граждани, които според някои оценки са около 150.000, имат на разположение две години след влизането в сила на този закон, за да поискат възстановяване на собствеността си", каза Джелич.

Законът идва, но някои несправедливости остават

Но дори със закон за реституцията едва ли ще бъдат отстранени много от несправедливостите, причинени на хората в Сърбия. Заместник-омбудсманът Ева Вукашинович поставя логичния въпрос, защо тъкмо 1945 година е избрана като начална. Тя припомня, че определени групи сръбски граждани са били лишени от имоти и преди това. Става дума преди всичко за еврейската общност и за представители на унгарското национално малцинство.

Според проектозакона, на собствениците и техните наследници ще бъде върната отчуждената собственост, а ако това не е възможно - ще им бъде дадена собственост в замяна или пък финансова компенсация. За това обезщетение държавата е предвидила 2 милиарда евро. Миле Антич - координаторът на организацията, която защитава интересите на бившите собственици, се опасява обаче, че вариантът с обезщетения може да подмени реалното връщане на собствеността и да увреди правата на хората.

Реституция или латифундизация?

Юридическият експерт Драгомир Янков пък подозира, че чрез закона за реституцията правителството скришом се опитва да легализира определени политически и икономически елити, в чиято полза се генерират огромни парцели селскостопански земи, нещо като латифундии. Той смята, че това може да доведе до сериозно социално разслоение. "Ще заприличаме на Латинска Америка. В периферията на тези латифундии ще останат да живеят бедни и безимотни селяни, почти безплатна работна ръка", прогнозира Янков.

Имаше много възражения срещу законопроекта за реституцията, доста неща бяха вече коригирани. Въпреки това Ева Вукашинович смята, че и сега всеки член от закона крие потенциални проблеми.

Остава да се види в какъв окончателен вариант правителството ще внесе законопроекта и как ще изглежда самият закон след гласуването в Скупщината. Едва ли всички несправедливости ще бъдат коригирани, но законът все пак може да даде сериозен тласък на сръбската икономика. Особено ако чуждестранните инвеститори го възприемат като сигнал, че Сърбия вече е привлекателно място за техните капитали.

Очаква се първите реституции да започнат през идната година, а обезщетенията ще стартират през 2015 година. Щети, вследствие на пропуснати ползи поради невъзможността за използване на имота, няма да бъдат компенсирани.

Автор: Д. Грухонич, А. Андреев, Редактор: Б. Узунова