Защо се сетиха за Хитлер?

Всичко започна преди три години - в Гърция. Яростни демонстранти разнасяха плакати с лика на Ангела Меркел, облечена в нацистка униформа. Оттогава насам не спират сравненията с нацистка Германия. Твърдият курс на икономии на германската канцлерка събужда у мнозина южноевропейци спомените за германската окупация от времето на Втората световна война. За гърците например най-травматичен е споменът за избиването на всички жители на село Дистомо през 1944 година от войници на Вермахта.

70 години по-късно гърците отново се виждат в ролята на жертви. Младото поколение няма никаква перспектива. Всеки втори младеж е безработен. Броят на самоубийствата застрашително нараства. В яростните атаки срещу Германия се включиха и голяма част от гръцките медии. В момента най-популярни са предаванията, в които днешна Германия бива заклеймявана като агресивна държава с арогантни лидери.

Заиграването с нацизма

Не само в гръцките медии се появяват фотомонтажи с лика на Меркел - облечена в нацистка униформа или вдигнала ръка за хитлеристки поздрав. От началото на кризата в еврозоната противниците на така наречения "германски диктат за икономии" все по-често правят сравнения с нацисткото минало. Дори и в Кипър се появиха демонстранти с плакати, на които Меркел беше изобразена с хитлерови мустачки. "Нацистка Германия е жива", бе изписано на плакатите. В Испания пък един професор-икономист заяви, че Меркел е обявила война на останалата част от Европа, защото също като Хитлер се стремяла да си осигури "икономическо господство".

Има ли основания за подобни обвинения? Дългогодишният евродепутат Олаф Швенке твърди, че те са напълно несъстоятелни и неадекватни, но разбираеми от психологическа гледна точка. В крайна сметка става дума за събития, запечатали се в колективната памет на народите, които навремето са били нападнати от Хитлер. "Сега те реагират първосигнално, защото са изправени пред предизвикателства, с които не могат да се справят", казва евродепутатът.

И германските политици имат вина

Олаф Швенке критикува и политиката, която Германия води от няколко месеца насам. Според него германските политици е трябвало ясно да заявят, че финансовата помощ е част от европейската солидарност, и че нейното отпускане не се осъзнава от Германия като повод за доказване на някакво превъзходство. Вместо това политиците се опитаха да кажат на закъсалите държави: "Гледайте и правете като нас, понеже нашето поведение е правилното".

Гръцкият писател Петрос Маркарис твърди, че именно поради това хората в Южна Европа гледат на Германия като на фелдфебел, който се опитва да командва всички. Почти всички балкански народи се чувстват като невинни жертви, поради което никак не желаят да следват германските съвети и наставления, твърди Маркарис и обяснява недоразуменията с наличието на безброй културни различия между европейския Юг и европейския Север.

Германските булевардни медии от своя страна с удоволствие представят Германия като дойна крава, която дава най-големия дял от помощите за Южна Европа и чиито данъкоплатци страдат, защото са едва ли не принудени да изплащат луксозните пенсии на гръцките пенсионери /каквито намеци правеше вестник "Билд"/.

Сложните проблеми изискват сложни отговори

"Тази самодоволна поза на жертва никак не отговаря на истината", казва Улрике Геро от Европейския съвет за международни отношения /ECFR/ - мозъчен тръст, който разработва тези по въпросите на европейската политика. Според нея е фатално, че Германия забравя да спомене и собствената си вина за сегашната ситуация в Европа. Точно затова е нелепо в общественото пространство да се тиражират хвалби от сорта на тази, че цяла Европа говорела вече на немски.

Вече не става дума само за кризата в еврозоната или пък за задлъжнялостта на Юга. Става дума за криза на капитализма като цяло, за банкова криза, за криза на националните суверенитети на закъсалите държави. А когато въпросите станат така сложни, най-лесният изход е да се потърси някакъв "първосигнален" отговор. Германците например опростенчески обвиняват "мързеливите гърци". На което пък гърците отговарят по същия примитивен начин: че Меркел била като Хитлер.

"Вярно е, че кипърците например имат хаотичен бизнес-модел, но и Европа си затваряше очите и косвено печелеше от това. Вярно е също така, че французите трябва да проведат структурни реформи, но те имат право, когато казват, че Германия налага социален дъмпинг. Казано по друг начин - всеки си има недостатъци и вместо взаимно да се сочим укорително с пръст, би било по-добре да седнем и да разговаряме. И да се разберем най-сетне", казва още Улрике Геро. Тъкмо това би било достойно за Европа на 21 век.

Автор: А. Бах, К. Цанев; Редактор: Б. Узунова